НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
352
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Животинското
царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от
животинското
царство.
В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
Животинското
царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от
животинското
царство.
Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? “, по който г-н Дънов каза следните мисли: Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас.
към беседата >>
Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през
животинското
царство.
Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.
Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през
животинското
царство.
Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? “, по който г-н Дънов каза следните мисли: Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина.
към беседата >>
Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от
естество
да ви спъват по Пътя ви.
Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от
естество
да ви спъват по Пътя ви.
Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви. През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
животните (
животинското
царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е.
животните (
животинското
царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.
към беседата >>
И след като Господ се е смирил, представлява човека в
животинското
му
естество
; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството.
И след като Господ се е смирил, представлява човека в
животинското
му
естество
; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
към беседата >>
Числото четири означава човека в неговото
животинско
развитие.
Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.
Числото четири означава човека в неговото
животинско
развитие.
Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях.
към беседата >>
То е мъдростта, която е привела
животинското
царство в разумно царство.
Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем.
То е мъдростта, която е привела
животинското
царство в разумно царство.
Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение.
към беседата >>
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето
естество
.
Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора.
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето
естество
.
Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
към беседата >>
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко
естество
, имаше честолюбие.
Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение.
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко
естество
, имаше честолюбие.
Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта.
към беседата >>
3.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
В този човек е настъпвало
животинско
озлобление, когато е умъртвявал жертвите си.
На един американски лекар му правело голямо удоволствие да убива хора, и действително, в късо време той убил 25 души. Взел той една жена за своя секретарка и първо нея убил. И как? Започнал да я рече парче по парче, като наблюдавал ефекта от своето дело, отрязъл ѝ пръстите на краката, на ръцете, извадил очите ѝ, отрязъл носа, ушите, докато най-после я умъртвил. Това същото направил и с други 24 души, след което ги турял в една печка и ги изгарял.
В този човек е настъпвало
животинско
озлобление, когато е умъртвявал жертвите си.
Той бил изследван френологически в Нюйоркския затвор: челюстите и очите му били обезобразени. Той е бил под влиянието на първия принцип. Често в такива престъпници се явява желание да пуснат големи бради. Голямата брада е признак за присъствието на първия принцип. От това не искам да отидете в друга крайност и да ме разберете криво.
към беседата >>
“ – Защото не можеше Той да измени на Своето
естество
.
Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия живот. Както къщите са необходими за хората; както гнездата – за птиците, така и този принцип е необходим за света. Някои питат: „Защо Господ направил така света? “ – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова?
“ – Защото не можеше Той да измени на Своето
естество
.
„Защо Той не се изяви? “ – Защото не можеше да измени на Своето естество. „Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път? “ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш?
към беседата >>
“ – Защото не можеше да измени на Своето
естество
.
Някои питат: „Защо Господ направил така света? “ – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова? “ – Защото не можеше Той да измени на Своето естество. „Защо Той не се изяви?
“ – Защото не можеше да измени на Своето
естество
.
„Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път? “ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш? “ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък.
към беседата >>
Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото
естество
.
Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. Това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа.
Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото
естество
.
Днес научихте да се пазите от средния пръст на Господа. Като благославят свещениците, съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. За това ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10,000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адам?
към беседата >>
4.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
– В неустойчивостта на човешкото
естество
, в проявите на самия човек.
Покажете ми един мъж или една жена женени, които никога да не са си казвали горчива дума, никога да не са отправили помежду си крив поглед. Нека всеки си отговори какъв е неговият брак: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове са оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представляват съединяване или съчетание. Къде се крие причината за разваляне на човешките бракове?
– В неустойчивостта на човешкото
естество
, в проявите на самия човек.
Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и човешкото сърце изсъхват. Горко на това сърце и на този ум, които са попаднали в торищата на изопачените човешки мисли и желания! Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората?
към беседата >>
Така той ще възпита своето
животинско
естество
, за сметка на което ще се пробуди духовното.
Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте гробища варосани". Това показва, че Той въстава против гроба. Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов.
Така той ще възпита своето
животинско
естество
, за сметка на което ще се пробуди духовното.
Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си.
към беседата >>
Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с
животинското
.
Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита.
Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с
животинското
.
Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключение. Ще кажете, че се стремите към Духовния свят.
към беседата >>
— Въ неустойчивостьта на човѣшкото
естество
, въ проявитѣ на самия човѣкъ.
(втори вариант)
Покажете ми единъ мѫжъ или една жена женени, които никога да не сѫ си казвали горчива дума, никога да не сѫ отправили помежду си кривъ погледъ. Нека всѣки си отговори, какъвъ е неговиятъ бракъ: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове сѫ оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представятъ съединяване или съчетание. Кѫде се крие причината за разваляне на човѣшкитѣ бракове?
— Въ неустойчивостьта на човѣшкото
естество
, въ проявитѣ на самия човѣкъ.
Много мисли, чувства и желания на човѣка оставятъ следъ себе си торъ, нечистотии, въ които нѣжнитѣ коренчета на човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце изсъхватъ. Горко на това сърдце и на този умъ, които сѫ попаднали въ торищата на изопаченитѣ човѣшки мисли и желания! Важенъ е въпросътъ за брака, затова ученицитѣ на Христа сѫ разисквали върху него. Съединяватъ се не само мѫже и жени, но всички хора. Съ кого се съединяватъ хората?
към втори вариант >>
Така той ще възпита своето
животинско
естество
, за смѣтка на което ще се пробуди духовното.
(втори вариант)
Любовьта следва човѣка и задъ гроба. Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани”. Това показва, че Той възстава противъ гроба. Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь.
Така той ще възпита своето
животинско
естество
, за смѣтка на което ще се пробуди духовното.
Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Човѣкъ ще бѫде дотолкова вѣренъ на другитѣ, доколкото е вѣренъ на себе си.
към втори вариант >>
Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ
животинското
.
(втори вариант)
Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь. Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита.
Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ
животинското
.
Умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ постоянна връзка, да си останатъ завинаги вѣрни. Човѣкъ ще бѫде дотолкова вѣренъ на другитѣ, доколкото е вѣренъ на себе си. Който изневѣрява на себе си, изневѣрява на ближния си. Това е законъ, въ който нѣма изключение. Ще кажете, че се стремите къмъ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
5.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от
животинското
си
естество
, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.
Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама.
Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от
животинското
си
естество
, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.
Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него. Който се осмели да застане пред него, той го мушне в слабините и казва: "Когато аз паса трева или пия вода, ще стоиш далеч от мене." Като те бутне, ще научиш философията на вола, но не знаеш още философията на коня.
към беседата >>
Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за
животинското
естество
в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него.
Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.
Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за
животинското
естество
в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него.
Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него. Който се осмели да застане пред него, той го мушне в слабините и казва: "Когато аз паса трева или пия вода, ще стоиш далеч от мене." Като те бутне, ще научиш философията на вола, но не знаеш още философията на коня. Ако някой дойде близо до коня, особено когато яде, конят се дразни и рита с краката си.
към беседата >>
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ
животинското
си
естество
, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
(втори вариант)
Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама.
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ
животинското
си
естество
, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
към втори вариант >>
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за
животинското
естество
въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него.
(втори вариант)
Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за
животинското
естество
въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него.
Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня.
към втори вариант >>
6.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Лазенето на детето показва, че
животинското
естество
взема надмощие в него.
Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи. Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята.
Лазенето на детето показва, че
животинското
естество
взема надмощие в него.
Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
към беседата >>
Лазенето на детето показва, че
животинското
естество
взима надмощие въ него.
(втори вариант)
Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи. Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята.
Лазенето на детето показва, че
животинското
естество
взима надмощие въ него.
Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
към втори вариант >>
7.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
И в
животинското
царство има много крадци.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена.
И в
животинското
царство има много крадци.
Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности.
към беседата >>
Измени ли с това неговото
естество
?
Внушаването е забиване на гвоздей. Това всеки може да направи. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв.
Измени ли с това неговото
естество
?
Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца.
към беседата >>
И въ
животинското
царство има много крадци.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена.
И въ
животинското
царство има много крадци.
Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности.
към втори вариант >>
Измѣни ли съ това неговото
естество
?
(втори вариант)
Внушаването е забиване на гвоздеи. Това всѣки може да направи. Не е важно да внушавашъ мисли, но да ги посаждашъ. Внушението е насилие, кражба. Ти можешъ да внушишъ на нѣкого мисъльта, че е добъръ, благороденъ човѣкъ, безъ да е такъвъ.
Измѣни ли съ това неговото
естество
?
Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. Дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ. Той предчувствува смъртьта си. Досега той се проявяваше въ свѣта, той колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца.
към втори вариант >>
8.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Тя влиза като съставна част и в растителното, и в
животинското
царство и се изявява в различни форми.
Тя е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми", някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота.
Тя влиза като съставна част и в растителното, и в
животинското
царство и се изявява в различни форми.
Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате съзнателен или несъзнателен стремеж към усъвършенстване. Сегашните художници и скулптори са занаятчии, а в бъдеще ще станат майстори творци. И животните ще бъдат на по-високо стъпало, отколкото днес: езикът им ще се развърже, и те ще говорят. Няма нищо чудно в това. Защо? Защото животните съставят частица от Дървото за познаване на Живота.
към беседата >>
Беше време, когато човек гладуваше, поради което измени на своето Божествено начало и даде ход на
животинското
си
естество
.
Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви. Изгряващото Слънце ще ви освободи от противоречията и несгодите в живота. Желая всички хора да турят нов надпис на лицата си: “Човек за човека е брат”. Заличете стария надпис: “Човек за човека е вълк.” Това е стара философия, която изживя времето си.
Беше време, когато човек гладуваше, поради което измени на своето Божествено начало и даде ход на
животинското
си
естество
.
Днес условията са добри; не трябва човек да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможност на човека да задоволи всичките си нужди. Дайте му хляб, жилище и дрехи, да вложи доверието си във всички хора, като в свои братя. Богатият трябва да помисли за жилищата на сиромасите. Какво представлява жилището?
към беседата >>
Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ
животинското
царство и се изявява въ различни форми.
(втори вариант)
Тя е боята, съ която хората рисуватъ своитѣ картини. Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота.
Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ
животинското
царство и се изявява въ различни форми.
Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота.
към втори вариант >>
Бѣше време, когато човѣкъ гладуваше, поради което измѣни на своето Божествено Начало и даде ходъ на
животинското
си
естество
.
(втори вариант)
Радвайте се, че вашитѣ птички пѣятъ и разсѣйватъ скърбитѣ на сърдцето ви. Изгрѣващото слънце ще ви освободи отъ противоречията и несгодитѣ въ живота. Желая, всички хора да турятъ новъ надписъ на лицата си: Човѣкъ за човѣка е братъ. Заличете стария надписъ: Човѣкъ за човѣка е вълкъ. Това е стара философия, която изживѣ времето си.
Бѣше време, когато човѣкъ гладуваше, поради което измѣни на своето Божествено Начало и даде ходъ на
животинското
си
естество
.
Днесъ условията сѫ добри; не трѣбва човѣкъ да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможность на човѣка да задоволи всичкитѣ си нужди. Дайте му хлѣбъ, жилище и дрехи, да вложи довѣрието си въ всички хора, като въ свои братя. Богатиятъ трѣбва да помисли за жилищата на сиромаситѣ. Какво представя жилището?
към втори вариант >>
9.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Животинското
естество
в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди.
Ще кажете, че истината е страшна. – Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл.
Животинското
естество
в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди.
Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв.
към беседата >>
Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви
естеството
си.
– Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди.
Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви
естеството
си.
Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си.
към беседата >>
Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото
естество
на животното.
Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт.
Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото
естество
на животното.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава без да й говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари.
към беседата >>
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето
естество
, които унищожават доброто и красивото в него.
До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето
естество
, които унищожават доброто и красивото в него.
Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава без да й говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. Казано е в Писанието, че много думи водят към грях.
към беседата >>
10.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Ако ученикът има още това
животинско
проявление, очакват го големи страдания.
Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие.
Ако ученикът има още това
животинско
проявление, очакват го големи страдания.
Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност.
към беседата >>
То е
животинско
чувство, което се преодолява само със силна воля.
Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
То е
животинско
чувство, което се преодолява само със силна воля.
Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън.
към беседата >>
Своенравието е
животинско
качество.
Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва.
Своенравието е
животинско
качество.
Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
към беседата >>
Те са остатъци, които говорят за
животинското
състояние, през което човек е минал.
Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните.
Те са остатъци, които говорят за
животинското
състояние, през което човек е минал.
Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни.
към беседата >>
Изобщо
животинското
, човешкото и Божественото
естество
на човека трябва да се поставят на мястото си.
Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им.
Изобщо
животинското
, човешкото и Божественото
естество
на човека трябва да се поставят на мястото си.
Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици.
към беседата >>
Животинското
естество
трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си.
Животинското
естество
трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
към беседата >>
Ако ученикът има още това
животинско
проявление, очакват го големи страдания.
Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие.
Ако ученикът има още това
животинско
проявление, очакват го големи страдания.
Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност.
към беседата >>
То е
животинско
чувство, което се преодолява само със силна воля.
Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
То е
животинско
чувство, което се преодолява само със силна воля.
Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън.
към беседата >>
Своенравието е
животинско
качество.
Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва.
Своенравието е
животинско
качество.
Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал.
към беседата >>
Те са остатъци, които говорят за
животинското
състояние, през което човек е минал.
Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните.
Те са остатъци, които говорят за
животинското
състояние, през което човек е минал.
Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни.
към беседата >>
Изобщо
животинското
, човешкото и Божественото
естество
на човека трябва да се поставят на мястото си.
Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще. И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им.
Изобщо
животинското
, човешкото и Божественото
естество
на човека трябва да се поставят на мястото си.
Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици.
към беседата >>
Животинското
естество
трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си.
Животинското
естество
трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото.
Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов.
към беседата >>
11.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея
животинското
естество
; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
(втори вариант)
Какво мисли гладният - да намери храна и да се наяде; разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно.
Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея
животинското
естество
; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
към втори вариант >>
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше
естество
; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето
естество
и лицето и прие пак първия красив, приятен израз.
(втори вариант)
Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше
естество
; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето
естество
и лицето и прие пак първия красив, приятен израз.
Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си. Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба.
към втори вариант >>
12.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото
естество
да е, спада към тъмнината.
Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение.
Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото
естество
да е, спада към тъмнината.
Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе.
към беседата >>
Ако западната част на кръста е развита, значи
животинското
естество
е по-силно.
У човека движението на светлината е отпред. Тежестта на мозъка е отпред, пред ушите и вследствие на това бил заставен да се изправи на два крака, за да пази равновесие. Четвъртото състояние започва сега, то е състояние на горе и образува чисто духовните, Божествените чувства у човека – висшия свръхчувствен свят. Тъй щото, когато във вас светлината действува в четири направления, отзад, отвътре, отпред и нагоре, образува се един кръст. Тогава, като начертаем този кръст, според дължината на всяка една част на кръста ще познаете в кое направление светлината е по-силна.
Ако западната част на кръста е развита, значи
животинското
естество
е по-силно.
Ако долната част на кръста е по-дълга, тогава растителните стремежи у вас са по-силно развити. Ако източната страна на кръста е по-дълга, значи човешките способности и чувства са по-силно развити. Противоположната на горе, горната част показва Божественото у човека. И тъй, ако спуснете една отвесна площ отгоре на долу, успоредно на главата на човека, той се разделя на две. Задната част е лявата пътека на неговото движение, а предната част на главата е дясната пътека.
към беседата >>
Сега, когато говорим за
животинското
царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „
животинско
“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието.
Първото състояние показва само състоянието на душата. Стремежът, това е левият път, принципално. А пък правият път – това са вече действия. Защото в правия път върви само онзи, който действува, а в широкия вървят онези, които не действуват. Те са двата пътя въобще, по които хората сега вървят.
Сега, когато говорим за
животинското
царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „
животинско
“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието.
Всякога, когато известна енергия се набере в човешкия мозък или организъм повече, отколкото е потребно, раждат се дисхармонични състояния. Запример, наблюдавайте всички хора, на които слепоочните части са чрезмерно развити, широко закръглени, вие ще забележите, между тази широчина и човешките бърни има съотношение. Бърните стават по-дебели. Понеже обонянието е тясно свързано с бърните, когато носът е близо до устата, с помирисването на някое приятно ядене, става прилив в бърните и вследствие на това те стават по-дебели. Същевременно и другите части на мозъка хвърлят известно влияние.
към беседата >>
Животинското
и растителното имат движения надолу и назад.
Изобщо нагоре и на долу. И всякога, когато човек става тъжен, ъглите на неговите уста се спущат на долу. Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред.
Животинското
и растителното имат движения надолу и назад.
И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите.
към беседата >>
Страхът е бил един велик закон в
животинското
царство.
Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си. Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света.
Страхът е бил един велик закон в
животинското
царство.
Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека.
към беседата >>
Това е най-великият закон, който има
животинското
царство.
Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство.
Това е най-великият закон, който има
животинското
царство.
Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха.
към беседата >>
Страхливият в
животинското
царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство.
Страхливият в
животинското
царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния.
към беседата >>
Най-първо мислете за растенията, после мислете за
животинското
царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят.
Има известни движения, като ги направите, усещате известно разположение. Може да паднете в друга крайност. Трябва най-първо у човека да не се роди страхът дали туй нещо да го направи или не. Всяко едно движение си има своето влияние, упражнява свое влияние. Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение.
Най-първо мислете за растенията, после мислете за
животинското
царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят.
То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете.
към беседата >>
Всяко неразположение и гняв са свързани с
животинското
царство.
Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме.
Всяко неразположение и гняв са свързани с
животинското
царство.
И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите.
към беседата >>
по-дълга, това показва, че
животинското
естество
в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие.
(втори вариант)
Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете, в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т. е.
по-дълга, това показва, че
животинското
естество
в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие.
Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.
към втори вариант >>
Под думата "
животинско
влияние" разбираме първите прояви на съзнанието.
(втори вариант)
Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят. Като говорим за влияние и надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека.
Под думата "
животинско
влияние" разбираме първите прояви на съзнанието.
Под "растително влияние" разбираме първите прояви на подсъзнанието. Когато в мозъка, или в целия организъм на човека се събере известна енергия, повече отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния. Например, когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях по развитие, отговарят устните. Значи, между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение. Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели.
към втори вариант >>
В
животинското
царство страхът е на мястото си.
(втори вариант)
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате, защо се е явил страхът в света.
В
животинското
царство страхът е на мястото си.
Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях.
към втори вариант >>
На слабия в
животинското
царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях.
(втори вариант)
В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си.
На слабия в
животинското
царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях.
Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка.
към втори вариант >>
по-дълга, това показва, че
животинското
естество
в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие.
(втори вариант)
Сега иде четвъртото направление на Светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на Духовното тяло на човека - това тяло се отнася към Висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато Светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. И сега, за да познаете в кое от тия четири направления Светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на Светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е.
по-дълга, това показва, че
животинското
естество
в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие.
Ако спуснете една отвесна плоскост в човека от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост - от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правия, десния път, а лявата част на мозъка - левия, широкия път. В принципен смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път - действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.
към втори вариант >>
Под думата
животинско
влияние разбираме първите прояви на съзнанието, а под растително влияние разбираме първите прояви на подсъзнанието.
(втори вариант)
Ако спуснете друга плоскост - от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правия, десния път, а лявата част на мозъка - левия, широкия път. В принципен смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път - действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят. Като говорим за влияние и надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието.
Под думата
животинско
влияние разбираме първите прояви на съзнанието, а под растително влияние разбираме първите прояви на подсъзнанието.
Когато в мозъка или в целия организъм на човека се събере известна енергия повече, отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния - например когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях по развитие отговарят устните; значи между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение - колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. Това се забелязва особено много в хора, на които носът е близо до устните - понеже носът е свързан с обонянието, при всяко помирисване на хубаво ядене чрез носа става прилив на кръвта в устните, вследствие на което те стават по-дебели. Изобщо всички части, всички центрове на мозъка оказват влияние върху специални удове на човешкия организъм, като хвърлят известен отпечатък върху тях. Например когато центърът на Надеждата в някой човек е добре развит, той оказва влияние върху два специални мускула на неговото лице; при силно развита Надежда в човека ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно мозъчните центрове оказват влияние в две направления - те създават или прави, или криви линии; понякога те образуват и вдлъбнати ъгли.
към втори вариант >>
В
животинското
царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство.
(втори вариант)
Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Че изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това, изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света.
В
животинското
царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство.
Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава.
към втори вариант >>
Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в
животинското
царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях".
(втори вариант)
Че изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това, изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство.
Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в
животинското
царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях".
Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо.
към втори вариант >>
13.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Животинското
всякога ще си остане
животинско
, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата.
Животинското
всякога ще си остане
животинско
, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“.
към беседата >>
Докато човек се ръководи от
животинското
и от човешкото си
естество
, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят.
Докато човек се ръководи от
животинското
и от човешкото си
естество
, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания.
към беседата >>
Следователно
животинското
ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия.
Следователно
животинското
ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“.
към беседата >>
Животинското
всякога ще си остане
животинско
, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата.
Животинското
всякога ще си остане
животинско
, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето.
Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“.
към беседата >>
Докато човек се ръководи от
животинското
и от човешкото си
естество
, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят.
Докато човек се ръководи от
животинското
и от човешкото си
естество
, той не може да каже, че живее според Божиите закони.
На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания.
към беседата >>
Следователно
животинското
ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия.
Следователно
животинското
ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето.
С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“.
към беседата >>
14.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Но всеки един живот от растителното царство, от
животинското
царство и човека си има свой идеал.
То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните.
Но всеки един живот от растителното царство, от
животинското
царство и човека си има свой идеал.
И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи.
към беседата >>
И като го опознаваш, ще постъпиш съобразно неговото
естество
.
Ти познаваш ли го? – „Аз го познавам.“ Но утре се случат някои особености в неговият характер, казваш: „Аз не мислех тъй, не го обичам“. Защо? Не го познаваш. В Любовта ти познаваш човека в неговата основа, не може да има лъжа. Ти познаваш човека такъв, какъвто си е.
И като го опознаваш, ще постъпиш съобразно неговото
естество
.
Защото туй естество, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божествено естество, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога. Ти ще го обичаш. И ако в една школа, каквато и да е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва да вложите, за да познавате окръжаващите ви хора. Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората.
към беседата >>
Защото туй
естество
, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божествено
естество
, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога.
– „Аз го познавам.“ Но утре се случат някои особености в неговият характер, казваш: „Аз не мислех тъй, не го обичам“. Защо? Не го познаваш. В Любовта ти познаваш човека в неговата основа, не може да има лъжа. Ти познаваш човека такъв, какъвто си е. И като го опознаваш, ще постъпиш съобразно неговото естество.
Защото туй
естество
, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божествено
естество
, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога.
Ти ще го обичаш. И ако в една школа, каквато и да е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва да вложите, за да познавате окръжаващите ви хора. Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората. Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия.
към беседата >>
15.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
От страх, както в
животинското
царство, и от любов – съзнателно изпълнение.
(втори вариант)
Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени." Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. "Една рязка няма да се измени от този закон", казва Писанието. Как може да се изпълни законът?
От страх, както в
животинското
царство, и от любов – съзнателно изпълнение.
Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това?
към втори вариант >>
Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето
естество
, и човек тогава се намира в опасност.
(втори вариант)
Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт. Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност.
Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето
естество
, и човек тогава се намира в опасност.
Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята.
към втори вариант >>
Тигърът е
животинското
естество
в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало.
(втори вариант)
Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт. Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност.
Тигърът е
животинското
естество
в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало.
Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
16.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
–
Естеството
на самата пръст е неустойчиво.
Майката казва за детето си: „Родих това дете“. – Не си го родила още, ти си го направила. Детето ще яде и пие, ще расте и ще се развива, ще греши и ще прави престъпления. Бог направил човека от пръст, защото знаел. че ще греши.
–
Естеството
на самата пръст е неустойчиво.
– Тогава защо Бог направи човека от пръст? За да греши ли? Ако грънчарят направи едно гърне от пръст и сипва в него нечистата си вода, защо го направи: за нечистата вода ли? Какво ще стане с това гърне? Какво представлява съвременният свят?
към беседата >>
Помните ли времето, когато сте минали през
животинското
царство?
Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на херувими и серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на ангелите.
Помните ли времето, когато сте минали през
животинското
царство?
Там е написан животът на архангелите. Това е еволюция. И в сегашната епоха, която съществува от 18 милиона години, се пише Божественият живот на милиони същества. На всеки един милион години се пише по един Божествен лист. Значи тази написана книга има 18 листа.
към беседата >>
17.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Освен това у човека има нещо
животинско
, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
Освен това у човека има нещо
животинско
, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
към беседата >>
Човешкото е една присадка върху
животинското
, а Божественото е една присадка върху човешкото.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Човешкото е една присадка върху
животинското
, а Божественото е една присадка върху човешкото.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
към беседата >>
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по
естество
, принципиално, а търсим далечните причини.
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по
естество
, принципиално, а търсим далечните причини.
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
към беседата >>
18.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Че ние още не сме проучили растителното царство,
животинското
царство!
“ – „Татко, излез пред мене, че ми покажи как се върви направо! “ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече. Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота.
Че ние още не сме проучили растителното царство,
животинското
царство!
Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: „Тук има един вол, но за нас този вол е скрит“. След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в дама. И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка! Съвременните хора се нуждаят от един нов морал.
към беседата >>
Богатството и сиромашията трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно
естество
.
Много религиозни хора искат да бъдат богати, но богатството за тях е смърт. Един религиозен човек да стане богат, значи да умре – нищо повече! И обратният закон е верен. Има известни хора, които ако осиромашеят, ще умрат. Ще кажете: „Господ е наредил така“.
Богатството и сиромашията трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно
естество
.
Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва да се прояви. Тя трябва да се прояви в онзи благороден изблик, да изпраща отвътре своите блага навсякъде, като един извор. В сиромашията човек трябва да научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието. Само сиромахът може да бъде трудолюбив и смирен човек. Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос?
към беседата >>
19.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Когато
животинското
вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване.
За да разреши човек една задача правилно, винаги трябва да си поставя главата отвесно, или най-малкото с един много малък наклон, само на около един градус. Щом наведеш главата си много надолу, в разрешението на задачата ти вече ще има някакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отде произтича този наклон? – Той произтича от вашата животинска природа, която в случая взима надмощие във вас. Можете да правите ред наблюдения.
Когато
животинското
вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване.
Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. И тази животинска култура има своите добри страни. Тя е богата с материали, които трябва да се обработват. Сега, запример, представете си, че ви се яде мед. Такова едно желание е много естествено; не е грешно да ви се яде мед.
към беседата >>
Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото
естество
.
Щом наведеш главата си много надолу, в разрешението на задачата ти вече ще има някакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отде произтича този наклон? – Той произтича от вашата животинска природа, която в случая взима надмощие във вас. Можете да правите ред наблюдения. Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване.
Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото
естество
.
И тази животинска култура има своите добри страни. Тя е богата с материали, които трябва да се обработват. Сега, запример, представете си, че ви се яде мед. Такова едно желание е много естествено; не е грешно да ви се яде мед. Минавате покрай една къща с мед, но медът не е ваш.
към беседата >>
20.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Вие мислите, че растителното и
животинското
царство нямат разумност.
Майката е предшествала обществото. Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни. Като фактори в културата на човечеството майката и бащата са предшествали обществото: те са съществували от самото начало, а обществото, тъй както сега съществува, се е появило отпосле. Всякога по-старото има по-голяма опитност. В света ако търсим знание, трябва да го намерим в бащите и майките.
Вие мислите, че растителното и
животинското
царство нямат разумност.
Не, вие не сте правили наблюдения, за да видите каква разумност има например между птиците, каква разумност има между растенията, каква разумност има между животните. Например вие не сте наблюдавали жеравите, да видите каква разумност проявяват те. Щом някое ято жерави се спре някъде, веднага далече от това място поставят стража и при една най-малка опасност тя дава сигнал и всички отлитат от това място. Докато са в безопасност, всички спокойно ядат, а стражата само седи и наблюдава. Една от сестрите ми разправяше един случай за проявена разумност от страна на една мечка.
към беседата >>
Човек по
естество
е добър.
Ако имаш туй сърце, ще видиш всичката хубост на Природата. Доброто гледай, не гледай лошото у хората! Като срещнеш един твой приятел, да виждаш доброто в него, а не лошата му страна. Доброто господства в света. Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо.
Човек по
естество
е добър.
Вътрешният човек е добър, но някога се проявяват и лошите му черти. Всичко туй произтича от това, че нашето сърце е недоволно. Купете на някой човек плат за дрехи, наполовина вълнен, наполовина памучен – ще го видите, че той е недоволен. Каква разлика има между една вълнена дреха и една памучна? – Вълнената дреха задържа топлината, но е лош проводник, а памучната материя е добър проводник на топлината.
към беседата >>
Онези хора пък, които са слаби, които по
естество
са електрични натури, да носят вълнени дрехи, по възможност всичко да е вълнено, понеже вълнените дрехи са магнетически.
Всичко туй произтича от това, че нашето сърце е недоволно. Купете на някой човек плат за дрехи, наполовина вълнен, наполовина памучен – ще го видите, че той е недоволен. Каква разлика има между една вълнена дреха и една памучна? – Вълнената дреха задържа топлината, но е лош проводник, а памучната материя е добър проводник на топлината. На ония хора, които започват да надебеляват, препоръчвам им да носят памучни дрехи, всичко да е памучно: ризи, чорапи... Ако някой пълен човек носи памучни дрехи, ще започне да отънява.
Онези хора пък, които са слаби, които по
естество
са електрични натури, да носят вълнени дрехи, по възможност всичко да е вълнено, понеже вълнените дрехи са магнетически.
На сухите хора препоръчвам вълнени дрехи, а на дебелите – памучни. И едните, и другите са на място. Ако разместите дрехите, няма да се ползвате от това. Кажи си: „Щом съм пълен, ще нося памучни дрехи.“ Те са много хубави, отлични са. Сухите хора да носят зимно време вълнени дрехи.
към беседата >>
21.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
ледователно да помним лошите неща – това е
животинско
качество, а да помним добрите неща и да забравяме лошите – това е ангелско качество.
Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
ледователно да помним лошите неща – това е
животинско
качество, а да помним добрите неща и да забравяме лошите – това е ангелско качество.
Сега вие ще ми кажете: „Как да забравим? “ Аз ще ви кажа как да забравите. Например вие напишете горе на дъската думата мразя. Качили сте омразата тъй високо и казвате: „Слушай, слез оттам! “ Вие ѝ заповядвате, но тя слиза ли?
към беседата >>
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти
естество
, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем.
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти
естество
, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
22.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Трябва да правите разлика между вашето
естество
и вашето съзнание, вашето аз.
Това е говорене от далече. Хора, които говорят от далеч, те не са хора на сърцето. Щом един човек ти прави добро с някаква замисъл, той отдалеч ти говори. Пък, когато се прави едно добро, без ние да очакваме каквото и да е благо, а просто, че това е една Божествена постъпка, такъв човек от близо ти говори. В такъв случай ти правиш едно добро, вървиш и сам се радваш на постъпката, без да имаш в ума си някаква облага.
Трябва да правите разлика между вашето
естество
и вашето съзнание, вашето аз.
Защото в естеството на човека има много силни неорганизирания, т.е. много сили, които не зависят от вас. Има някои прояви, които са волеви – от вас зависят, а има известни действия във вашия организъм, които не са волеви движения – които не зависят от вас. Например биенето на сърцето не е един волеви акт. Как се наричат тия движения?
към беседата >>
Защото в
естеството
на човека има много силни неорганизирания, т.е.
Хора, които говорят от далеч, те не са хора на сърцето. Щом един човек ти прави добро с някаква замисъл, той отдалеч ти говори. Пък, когато се прави едно добро, без ние да очакваме каквото и да е благо, а просто, че това е една Божествена постъпка, такъв човек от близо ти говори. В такъв случай ти правиш едно добро, вървиш и сам се радваш на постъпката, без да имаш в ума си някаква облага. Трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето аз.
Защото в
естеството
на човека има много силни неорганизирания, т.е.
много сили, които не зависят от вас. Има някои прояви, които са волеви – от вас зависят, а има известни действия във вашия организъм, които не са волеви движения – които не зависят от вас. Например биенето на сърцето не е един волеви акт. Как се наричат тия движения? (– Автономни.) Когато ние казваме, че някои неща можем да ги направим, подразбираме тия волеви движения, а има неща, които вие не може да направите.
към беседата >>
Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на
животинското
царство.
Ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или да ви кажа да прехвръкнете от Земята на Месечината. Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества.
Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на
животинското
царство.
Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена.
към беседата >>
Един ангел не може да произведе живота на
животинското
царство, не може да направи една коза, например.
Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство.
Един ангел не може да произведе живота на
животинското
царство, не може да направи една коза, например.
Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена. Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.
към беседата >>
Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето
естество
, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.
Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена.
Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето
естество
, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.
В окултната наука съществуват и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила. Да направим едно упражнение: (Всички прави.) Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани. Дясната ръка слиза върху китката на лявата ръка. Дясната ръка прави движение по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу.
към беседата >>
Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето
естество
и вашето съзнание, т.е.
(втори вариант)
Това тихо говорене не е от сърце – този глас иде отдалече. Хората, които говорят отдалече, не са хора на сърцето. Щом един човек прави добро с някаква задна цел, той говори отдалече. Когато пък някой човек прави добро, без да очаква някакво лично благо, то е по простата причина, че това е една Божествена постъпка – такъв човек говори отблизо. В такъв случай този човек, като прави добро, радва се за постъпката си, без да има предвид някаква облага.
Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето
естество
и вашето съзнание, т.е.
вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия?
към втори вариант >>
В
естеството
на човека има много неорганизирана материя, т.е.
(втори вариант)
Щом един човек прави добро с някаква задна цел, той говори отдалече. Когато пък някой човек прави добро, без да очаква някакво лично благо, то е по простата причина, че това е една Божествена постъпка – такъв човек говори отблизо. В такъв случай този човек, като прави добро, радва се за постъпката си, без да има предвид някаква облага. Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз.
В
естеството
на човека има много неорганизирана материя, т.е.
много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия? Отговор: Автономни. Например биенето на сърцето не е волеви акт.
към втори вариант >>
Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на
животинското
царство.
(втори вариант)
Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества.
Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на
животинското
царство.
Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг.
към втори вариант >>
Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето
естество
, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг.
(втори вариант)
Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена.
Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето
естество
, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг.
В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека. Упражнение: Всички прави! Лявата ръка надолу, дясната ръка настрана. Дясната ръка се поставя върху китката на лявата, после се движи нагоре по същата ръка, над главата, надясно, настрана и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.“ Същото упражнение се прави с движение на лявата ръка, като се произнася формулата: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.“
към втори вариант >>
23.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ –
животинско
състояние е то.
У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение.
Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ –
животинско
състояние е то.
Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение. Казвамъ: ти си въ едно животинско състояние. Въ настроенията всѣкога влизатъ страститѣ, а страститѣ сѫ една неустойчива срѣда. Елементитѣ, които образуватъ страститѣ сѫ въ едно прѣходно състояние, въ състояние на прѣсъздаване. Страститѣ, които се бушуватъ вѫтрѣ въ животнитѣ, сѫ свързани съ извѣстни процеси, които ставатъ въ самата природа, понеже природата твори единъ новъ свѣтъ.
към беседата >>
Казвамъ: ти си въ едно
животинско
състояние.
Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то. Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение.
Казвамъ: ти си въ едно
животинско
състояние.
Въ настроенията всѣкога влизатъ страститѣ, а страститѣ сѫ една неустойчива срѣда. Елементитѣ, които образуватъ страститѣ сѫ въ едно прѣходно състояние, въ състояние на прѣсъздаване. Страститѣ, които се бушуватъ вѫтрѣ въ животнитѣ, сѫ свързани съ извѣстни процеси, които ставатъ въ самата природа, понеже природата твори единъ новъ свѣтъ. Кѫдѣ е този свѣтъ? – Не го знаятъ.
към беседата >>
Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „
естеството
на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „
естеството
на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ. Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай!
към беседата >>
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ
животинското
царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново.
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ
животинското
царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Вземете примѣръ отъ
животинското
царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта.
Вземете примѣръ отъ
животинското
царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
към беседата >>
Следователно, настроението е състояние на животните –
животинско
състояние е то.
(втори вариант)
У животните няма установен морал. Техният морал се отнася само до кожата им. Когато не засягаш кожата на животните, те са крайно морални, но щом засегнеш кожата им, в тях вече не остава никакъв морал. Животните мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл. Всичката им мисъл се превръща в едно скороходно движение.
Следователно, настроението е състояние на животните –
животинско
състояние е то.
Някои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които се бушуват вътре в животните, са свързани с известни процеси, които стават в самата природа, понеже природата твори един нов свят.
към втори вариант >>
Казвам: ти си в едно
животинско
състояние.
(втори вариант)
Когато не засягаш кожата на животните, те са крайно морални, но щом засегнеш кожата им, в тях вече не остава никакъв морал. Животните мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл. Всичката им мисъл се превръща в едно скороходно движение. Следователно, настроението е състояние на животните – животинско състояние е то. Някои хора казват: аз имам настроение.
Казвам: ти си в едно
животинско
състояние.
В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които се бушуват вътре в животните, са свързани с известни процеси, които стават в самата природа, понеже природата твори един нов свят. Къде е този свят? – Не го знаят.
към втори вариант >>
Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология, върху „
естеството
на човека“, но математическият му център, бил слабо развит.
(втори вариант)
Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо? Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи. Разправят за един английски философ, който написал едно отлично съчинение по философия на английски език, но разправя за себе си, че бил толкова слаб математик, та когато се отнасяло за някаква най-дребна сметка, викал жена си и малките си деца, да сметат заради него.
Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология, върху „
естеството
на човека“, но математическият му център, бил слабо развит.
Той казвал: аз по математическите си способности не мога да се меря даже и с децата си. Ако всичките ми способности бяха така развити, както и математическите, щях да бъда цял идиот. Тъй щото, в едно отношение човек може да бъде философ, а в друго отношение – дете. Има философи, които са цели деца. Има жени, които са свършили по готвачество и каквото им дадеш да сготвят, всичко могат, но я ги тури да разрешат един морален въпрос, ще ти кажат: за това нещо не ме питай!
към втори вариант >>
Човек, който е излязъл от
животинското
царство, трябва да прекрати с настроенията.
(втори вариант)
И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания. А в света трябва да се внесе вече нещо ново.
Човек, който е излязъл от
животинското
царство, трябва да прекрати с настроенията.
Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.
към втори вариант >>
Вземете пример от
животинското
царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа.
(втори вариант)
Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света.
Вземете пример от
животинското
царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа.
Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи. Имаш да разрешаваш една задача.
към втори вариант >>
24.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго
естество
, а не такова, каквото днесъ имаме.
Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго
естество
, а не такова, каквото днесъ имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
към беседата >>
Оставете това
животинско
състояние на разположение и на неразположение!
Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ!
Оставете това
животинско
състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго
естество
, а не такова, каквото днес имаме.
(втори вариант)
Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго
естество
, а не такова, каквото днес имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
към втори вариант >>
Оставете това
животинско
състояние на разположение и на неразположение!
(втори вариант)
Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен!
Оставете това
животинско
състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам.
към втори вариант >>
25.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Ние обаче правим разлика между човешкото и
животинското
съзнание.
Кога не се стълкновяват? – Когато любят. Значи всеки човек трябва да люби! В Любовта няма никакъв аристократизъм; тя не прави никаква разлика между висшия и нисшия живот. Туй трябва да държите в ума си.
Ние обаче правим разлика между човешкото и
животинското
съзнание.
Например едно млекопитаещо не може да бъде в хармония с човека, защото нисшето не може да разбере висшето. Един вол или един кон не може да влезе в положението на човека, докато човекът влиза в положението им и щом се разболеят, той може да им помогне. По същия начин и ние като животните не можем да влезем в положението на ангелите, но те обхващат нашето съзнание, разбират ни и ни помагат. Сега, забележете, често вашите чувства и мисли се менят. Някой говори за любов, но не се минава много време, той изгубва тази любов.
към беседата >>
Минавам покрай някой глупав човек – и той ще се прояви според
естеството
си.
Щом го познавате, няма да се разочаровате от него и да казвате: „Аз не мислех, че той ще постъпи така.“ Аз казвам: ако питате мене за вашия приятел, аз знаех, че той ще постъпи точно така. Вървя по улицата, едно куче излезе от някоя къща и ме залае. Аз похвалвам това куче – то си изпълнява работата. Минавам покрай някой разумен човек – и той ме поздрави. Казвам: смел, благороден е този човек.
Минавам покрай някой глупав човек – и той ще се прояви според
естеството
си.
И сега, като ученици на Окултната школа, вие ще бъдете подложени на изпити. Те са съществували за всички ученици на миналите векове, затова и за вас няма да се направят изключения. Не мислете, че за вас ще дойдат ангели от Небето да ви вземат с огнена колесница, както взеха пророк Илия. Него взеха с колесница, понеже той почти беше завършил своето развитие на Земята. Доколкото зная, колесницата, с която вдигнаха пророк Илия на Небето, не беше бяла, светла, но червена.
към беседата >>
26.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Човек по
естество
, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение.
Този израилтянин се обръща към Исуса и Му казва: “Учителю благи! ” Днес има много тълкувания върху думата “благ”. Христос му казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Затова и ние ще се спрем върху онова благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. А между Божественото и нас има грамадна разлика.
Човек по
естество
, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение.
Не е достатъчно, обаче, да има само съзнание за своето високо произхождение, но трябва да има качествата за това високо произхождение. Ако един човек има високо мнение за себе си, той трябва да има съответствуващи качества на това високо мнение. Та казвам: благостта е едно от качествата на Бога. Той не може да бъде друго освен благост. Сега вие ще кажете: кажете ни нещо ново!
към беседата >>
Ако кажеш на някой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява някакво
животинско
състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно.
Било е време, когато сме изпитвали и зъбите на вълка, на тигъра, както и отровата на змията. Било е време, когато сте мърдали опашката си. Ще кажете: е възможно ли е това? Че какво лошо има в мърдането на опашката? Чрез опашката се изразява интелигентността у животните.
Ако кажеш на някой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява някакво
животинско
състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно.
Отгоре на това ще го възнаградят с “Георгиевски кръст”. Не, това е позор! В такъв случай по-хубаво е да бъдеш една овца. Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. И какво можете да им кажете?
към беседата >>
27.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през
животинското
царство.
Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека.
Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през
животинското
царство.
Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка?
към беседата >>
Те представляват
животинското
естество
на човека.
Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните.
Те представляват
животинското
естество
на човека.
Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? Кой не се крие от стихиите на Природата? Колкото и смел да е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.
към беседата >>
За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното,
животинското
и царството на човека.
Обаче има разлика и в самите атоми на златото. Например златните атоми, които влизат в състава на растенията, се отличават от тия, които влизат в състава на животните. Последните пък се различават от златните атоми, които влизат в състава на човешкия организъм. Значи както златните атоми биват от различна степен на интелигентност, според мястото, дето се намират, така и атомите на останалите елементи се различават по степента на своята интелигентност. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят.
За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното,
животинското
и царството на човека.
Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека. И тъй, всеки елемент внася в човешкия организъм добри и лоши качества. Разумният човек обаче използва добрите качества, добрите влияния на елементите, а за лошите се затваря. Ще се запитате какво лошо влияние може да окаже златото.
към беседата >>
28.
Групиране на сили / Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 4.4.1926г.,
Като минава от минералното в растителното и от растителното в
животинското
царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал.
Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази клетка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието. Както човек губи силата си и отново я придобива, както може да прогресира и регресира, същото става и с въглерода.
Като минава от минералното в растителното и от растителното в
животинското
царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал.
Както печели нещо, така той може и да изгуби. Като изгуби силата си, той става инертен, недеятелен, мъчно влиза в съединения с други елементи. Следователно всички елементи, които са изгубили своята първична сила, изгубват своята активност, вследствие на което те могат само да се наслояват, да образуват утайки, които говорят за един завършен процес. И след това трябва да минат години, за да може даден елемент отново да придобие силата си. За да влязат тези елементи в съединения, нужни им са специални условия.
към беседата >>
Материалното и духовното
естество
в човека са условия за постигане на възвишения живот, към който той се стреми.
Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният живот без материалния няма смисъл. Нито Дух без материя може да съществува, нито материя без Дух. Човекът трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония.
Материалното и духовното
естество
в човека са условия за постигане на възвишения живот, към който той се стреми.
Като знае това, човек не трябва да отрича нито материалния, нито духовния живот. Те трябва взаимно да се допълват, всякога да са в правилна обмяна помежду си.
към беседата >>
29.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
той не трябва да носи утайките на онези минали съществувания, на който и да е народ или на което и да е растително или
животинско
царства, през които е минал.
За да може всеки човек да се развива правилно, трябва да разбира Истината, която носи свобода за него. Аз взимам думата „човек“ в най-широк смисъл, в нейното първично значение, така, както е зададена от невидимия свят, така, както е зададена от Бога. Този човек трябва да е свободен от всички предубеждения. Той не трябва да носи в себе си никакви утайки на живота, т.е.
той не трябва да носи утайките на онези минали съществувания, на който и да е народ или на което и да е растително или
животинско
царства, през които е минал.
Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в себе си и нещо животинско. В човека се крият всички добродетели, които ангелите имат, но в него се крият и всички злини, които съществата на ада имат. Човек е способен и на едното, и на другото. Това са две възможности, понеже човек живее между два свята. Това са две граници на неговия живот, в които той се проявява.
към беседата >>
Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в себе си и нещо
животинско
.
За да може всеки човек да се развива правилно, трябва да разбира Истината, която носи свобода за него. Аз взимам думата „човек“ в най-широк смисъл, в нейното първично значение, така, както е зададена от невидимия свят, така, както е зададена от Бога. Този човек трябва да е свободен от всички предубеждения. Той не трябва да носи в себе си никакви утайки на живота, т.е. той не трябва да носи утайките на онези минали съществувания, на който и да е народ или на което и да е растително или животинско царства, през които е минал.
Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в себе си и нещо
животинско
.
В човека се крият всички добродетели, които ангелите имат, но в него се крият и всички злини, които съществата на ада имат. Човек е способен и на едното, и на другото. Това са две възможности, понеже човек живее между два свята. Това са две граници на неговия живот, в които той се проявява. Животът му от една страна граничи с небето, с рая, а от друга страна граничи с ада, с преизподнята.
към беседата >>
Този пример е от
животинското
царство, свързан с хората.
В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо! “ Тя не му дала никакъв съвет. Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми.
Този пример е от
животинското
царство, свързан с хората.
Аз бих ви привел ред други примери, където може да се види, че Бог обича правосъдието. Цяла статистика има по това. „Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата. Не, Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи.
към беседата >>
За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето
естество
.
Външно той може да е кротък, това показва, че още не се е проявил, т.е. не е още измътен от своето яйце. Казвам: сложете го на светлината и на топлината да се измъти и тогава ще видите какъв е. Сега, изпитанията в света не са нищо друго, освен условия да се проверим, да видим какви сме. Те са най-благоприятните условия да се измътим.
За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето
естество
.
Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас, да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н.
към беседата >>
30.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Туй е качеството на
животинското
честолюбие.
(втори вариант)
» Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила.
Туй е качеството на
животинското
честолюбие.
Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай! »
към втори вариант >>
Качество на
животинското
самоуважение е силата.
(втори вариант)
Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай! »
Качество на
животинското
самоуважение е силата.
Тогава, качество на човешкото самоуважение какво трябва да бъде? Интелигентността – разумен трябва да бъде човек. На какво отгоре? Че имам сила – много добре, но тази сила трябва да бъде интелигентна, разумна сила. Върху моята разумност може да имам самоуважение.
към втори вариант >>
Този анализ човек трябва да прави в своето
естество
, да знае откъде идват онези внушения.
(втори вариант)
В английски имат думата «горделив», те казват и на рана, която е заболяла, плът, която не се поддава на никакво лекуване*. Англичанинът казва: «Аз се гордея, че съм англичанин», но същевременно значи и «язва». Но същевременно имат и думата «honest» – значи «чист»**. Думата «proud» и «горделив» са едно. Значи трябва да бъде човек честен, със своята честност трябва да се гордее човек.
Този анализ човек трябва да прави в своето
естество
, да знае откъде идват онези внушения.
Искаме да живеем охолно – животът ни действува. Трябва да знаем възможностите на този живот, органическия живот. Явява се у нас желанието да бъдем силни – и то е необходимо, силата развива гърдите ни. Най-после се явява интелигентността, която е необходима да развие главата ни. А след туй – след живота, силата, човешката интелигентност, дават се условия да се прояви човешкият Дух, да се прояви истинският Човек.
към втори вариант >>
31.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Растението в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше
естество
.
Обаче, посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона. Сам по себе си човек не страда.
Растението в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше
естество
.
Главата му, като на растението, е в посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, човек трябва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щом се намери в това състояние, той трябва да търси начин да излезе от живота на плоскостта и да мине в живота на телата – в куба. Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на разумните същества. Щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат.
към беседата >>
Значи, растителното царство е основа на
животинското
, а растителното и
животинското
заедно – основа на човешкия свят.
Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни.
Значи, растителното царство е основа на
животинското
, а растителното и
животинското
заедно – основа на човешкия свят.
Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други – от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие.
към беседата >>
Защото с главата надолу вий сте заровен в живота и следователно имате едно диаметрално противоположно движение на вашето
естество
, главата ви не е там, където трябва да бъде.
(втори вариант)
Трябва да те турят в земята, да можеш да любиш, да обичаш някого, но в себе си имаш условия да обичаш. Като ти турят малко пръст отгоре, ще обикнеш всички. И затуй, страданията в живота щом дойдат, това е едно растително състояние. Растенията се показват. Когато страдате, човекът не страда, страда растението.
Защото с главата надолу вий сте заровен в живота и следователно имате едно диаметрално противоположно движение на вашето
естество
, главата ви не е там, където трябва да бъде.
Следователно, щом страдате, вий преживявате вашето инволюционно движение и тогава страданието казва: «Този квадрат ще го превърнеш, ще образуваш куба и тогава ще намериш математически начин, по който да изправиш главата си.» Страданията ще изчезнат. Всеки един човек, който страда, в дадения случай той е с главата надолу заровен, растение е той и туй растение трябва да стане едно живо разумно същество. Туй, което съществува в растителното царство, то съществува и в психеята (психея (от гр ) – душа), в душата. Научно обяснено страданието, страданието значи: мойто естествено движение, силите в мен – значи трябва да изменя центъра на движението, посоката на силите. А всеки човек, който иска да измени центъра на своето движение, той трябва да бъде много смел.
към втори вариант >>
Растенията съставят основата на
животинското
царство и на рибите; и там има тревопасни риби.
(втори вариант)
Обаче, щом дойдем до човека – човек е кубът. В едно измерение са растенията, в две – животните, в три – човек. Следователно правата линия показва растенията. Растенията, това са граница на животинския живот. Животните не могат да съществуват без растенията.
Растенията съставят основата на
животинското
царство и на рибите; и там има тревопасни риби.
Онези, които изучават зоология, казват, че не. Има риби, които се хранят само с растения. И там се делят на два класа: тревопасни и месоядни. Растителното царство съставя основа за животинското царство, а растителното и животинското царство съставят основа за човека. Линиите са граници на квадрата, а квадратите са страни на куба.
към втори вариант >>
Растителното царство съставя основа за
животинското
царство, а растителното и
животинското
царство съставят основа за човека.
(втори вариант)
Животните не могат да съществуват без растенията. Растенията съставят основата на животинското царство и на рибите; и там има тревопасни риби. Онези, които изучават зоология, казват, че не. Има риби, които се хранят само с растения. И там се делят на два класа: тревопасни и месоядни.
Растителното царство съставя основа за
животинското
царство, а растителното и
животинското
царство съставят основа за човека.
Линиите са граници на квадрата, а квадратите са страни на куба. При постройване на тялото си, всички животни имат представители вътре. Има клетки, които приличат на мечки – тъй, точно мечи вид имат. Всички животни ги има в клетките, и [на] тези клетки им трябват такива вещества и по необходимост трябва да им доставиш – да се поддържа животът на мечите клетки, по необходимост заставят те да ядеш месо: или заяк, или гъска, или овца. Когато влезнем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи и няма да причинявате вреда на овцата, а прямо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала.
към втори вариант >>
И когато казвам, че трябва да изменим нашето
естество
– вече има условия: ще направиш пашкул, ще влезнеш вътре и ще кротуваш; и като влезнеш вътре – нито помен от този свят, ще забравиш колко листа си изял, вземане, даване.
(втори вариант)
И този закон съществува. Най-първо нали се излупи червеят? Адам най-първо стана червей. И Писанието казва: «Яков е червей Божий.» Ходи насам-нататък, прави пакост. Второто положение: от опитността, която ще добие, ще направи пашкул – неговата мисъл от 8000 години приготвя веществото да си направи пашкул, – ще влезне вътре, ще стане пеперуда, няма да е вредителен.
И когато казвам, че трябва да изменим нашето
естество
– вече има условия: ще направиш пашкул, ще влезнеш вътре и ще кротуваш; и като влезнеш вътре – нито помен от този свят, ще забравиш колко листа си изял, вземане, даване.
И новата философия – след като сформираш крилцата, краката и нашариш хубаво, ще направиш едно малко отвърстие, ще хвръкнеш. И туй може да стане у човека. Ако четете живота на Буда, на Христа, на апостол Павел, може да ви посоча ред хора, в които козмичното съзнание се е родило. Те изведнаж усещат един изблик, те са без страх, напущат майка и баща, от нищо не ги е страх. Да го режеш на такива парченца – не чувствува.
към втори вариант >>
32.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше,
животинско
естество
, да го обуздава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше,
животинско
естество
, да го обуздава.
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота.
към беседата >>
33.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Избухливите вещества в човешкото
естество
не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи - във време на война, на големи нападения и т. н.
Думите, сричките, буквите представляват плоскости и възвишения, по които човек се движи. Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище - така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва да мине известно време, за да се хармонизира. Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат и понякога скарването е толкова голямо, че трябва да дойде някой отвън да ги примири. Защо се карат хората - защото са попаднали на наклонена площ и не могат да се спрат - хлъзгат се. Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии - тези експлозии стават независимо от човешката воля.
Избухливите вещества в човешкото
естество
не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи - във време на война, на големи нападения и т. н.
Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си?
към беседата >>
Страхът е
животинско
чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него.
Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си, от страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо.
Страхът е
животинско
чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него.
И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им.
към беседата >>
Страхът се среща в човека като остатък от
животинското
му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също.
Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо. Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява.
Страхът се среща в човека като остатък от
животинското
му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също.
За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.
към беседата >>
34.
Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!
,
МОК
, София, 5.3.1927г.,
Без този елемент човек минава през
животинско
състояние.
После обядва и пак отива на работа. Вечерта се връща уморен – вечеря и ляга да спи. На другия ден пак същото еднообразие. От човека зависи да осмисли живота си и да внесе в него нещо ново. Духовният елемент в човека разнообразява и осмисля неговия живот.
Без този елемент човек минава през
животинско
състояние.
Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде. Ако човекът се проявява, овцата свободно ще се размножава. Човек ще се ползва само от вълната и млякото на овцата, но кожата й ще бъде здрава. Когато духовното естество в човека се проявява, той развива своята интелигентност, своята умствена деятелност.
към беседата >>
Когато духовното
естество
в човека се проявява, той развива своята интелигентност, своята умствена деятелност.
Без този елемент човек минава през животинско състояние. Следователно, като живеете, вие ще се проявявате като човек или като животно, запример като вълк. Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде. Ако човекът се проявява, овцата свободно ще се размножава. Човек ще се ползва само от вълната и млякото на овцата, но кожата й ще бъде здрава.
Когато духовното
естество
в човека се проявява, той развива своята интелигентност, своята умствена деятелност.
Прояви ли се животното в човека, на първо място виждаме неговите низши желания и чувства. Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другите, така трябва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у вас се яви силно жела¬ние да си купите парче баница.
към беседата >>
35.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Когато човек се опитва да лъже, той изследва само
естеството
на лъжата.
Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа.
Когато човек се опитва да лъже, той изследва само
естеството
на лъжата.
Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога. Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си.
към беседата >>
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае
естеството
.
Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека.
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае
естеството
.
От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата.
към беседата >>
В растенията се крие известна енергия, без която, нито
животинското
, нито човешкото царство могат да прогресират.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура?
В растенията се крие известна енергия, без която, нито
животинското
, нито човешкото царство могат да прогресират.
От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
към беседата >>
36.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето
естество
, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа.
С тояги хората се убиват; с тояги хората се наказват. В друг стих от Евангелието Христос казва: „Когато тръгнете на път, не взимайте нито тържик, нито дреха, нито обуща, нито тояга." Това е казано пак на научен език. Какво нещо е тоягата? Какво нещо е дрехата? Какво нещо са обущата?
Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето
естество
, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа.
Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в духовния свят и като душа – в Божествения свят. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното нещо в организма.
към беседата >>
Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само
животинското
.
Ако е разстроена дихателната му система, ще се лекува чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-после, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лекува чръз мисълта и чувствата. Искате ли да лекувате мозъка си, вие не трябва, да допущате в себе си никаква отрицателна мисъл, като се основавате на закона, че Бог е абсолютна Любов, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли от ума си, веднага ще възстановите в себе си всичката си сила и мощ. Паметта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука – всичко това ще започне у вас да цъфти, да се развива. Само при Божествения живот човек мисли и чувствува правилно.
Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само
животинското
.
Това е необходимо да се знае, защото в повечето съвременни хора няма чувства, в пълния смисъл на думата. У тях има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека.
към беседата >>
37.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
По
естество
човек е двоен: в него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикновения му живот.
– Със себе си. По същия начин и вие някога говорите със себе си. Може ли човек да говори със себе си и на себе си? Ако някой човек се разговаря със себе си, всички наоколо го считат смахнат. Не, този човек не е смахнат, той се разговаря със себе си.
По
естество
човек е двоен: в него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикновения му живот.
Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвет не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки.
към беседата >>
Те са остатъци от
животинското
царство, от царството на дявола.
И човек може да играе в живота си роля на клонче, но щом съзнава, че е част от цялото и не се отделя от него, той ще се развива правилно. Казвам: съзнанието на хората трябва да бъде будно първо за физическия свят, за да реализират най-близките си идеи. Хората още не живеят правилно даже и физическия си живот. Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека.
Те са остатъци от
животинското
царство, от царството на дявола.
Когато дяволът яде и пие, той измива чиниите си и нечистата вода от тях изпраща към хората. И затова, когато двама души се карат, щом съзнаят грешката си, те казват: дяволска работа беше тази разправия! Апостол Павел казва: „Има разни съсъди – едни за почит, други за безчестие". Ще кажете, че Бог е наредил нещата така. Не, ако хората не се подчинят на великия закон на Любовта, и съзнанието им не се пробуди, те ще станат съсъди на безчестие.
към беседата >>
38.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо
животинско
в характера си.
Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца? Ние трябва да ядем и да пием! Това ще ни остане. Вследствие на тази идея, земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила. Хората са влезли във фазата на месоядството.
Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо
животинско
в характера си.
Те почти не мислят за Бога и казват: Всичко, което е създадено в света, трябва да се яде-нищо повече! Като изследвам месната храна, намирам, че на физическия свят тя представя голямо зло за човечеството. Ако някой иска да изяде една кокошка, например, която е готова да се жертвува за него от любов, това е друг въпрос, той може свободно да я изяде. Тогава ние разбираме живота като целокупност. Когато ядете месна храна, това подразбира, че животното, на което ядете месото, влиза в целокупния живот.
към беседата >>
Човек трябва да изучава темпераментите, чрез тях да разбира и своето
естество
.
В духовния живот на някои хора водата е замръзнала. Животът представя вода; ако тази вода е замръзнала, трябва да дойде топлина, която да стопи леда. Следователно, Божествен огън трябва да дойде, да разтопи този лед, да го превърне във вода, която да се влее в живота на човека. Съществува още и умствено-нервен темперамент, който представя инсталация на умствения орган. Тази инсталация свързва човешкия мозък с умствения свят, от който слизат енергиите за физическия свят.
Човек трябва да изучава темпераментите, чрез тях да разбира и своето
естество
.
В това отношение, човек трябва да има отворени прозорци към всички висши светове, за да могат през тях да минават енергиите към физическия свят. Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добър край. Да се съмняваш , това не е наука. Да вярваш, това е наука; да учиш, това е наука; да любиш, това е наука. Да критикуваш, това не е наука, това е чоплене.
към беседата >>
39.
Човешки и природни енергии
,
МОК
, София, 25.12.1927г.,
Това показва, че
животинското
естество
в него е силно развито.
За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност. Даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек.
Това показва, че
животинското
естество
в него е силно развито.
Исак имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си? – Яков. Той не беше космат. Същевременно той беше любимец на майка си.
към беседата >>
40.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
В
естеството
на човека има нещо низше, нещо
животинско
, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления.
Той иде днес в помощ на човечеството. Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмна зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам. Защо и за какво е станало това, върху него са писали мнозина ; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпрос. Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което той се е озверил.
В
естеството
на човека има нещо низше, нещо
животинско
, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления.
И наистина, няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това, няма друго същество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши. От една страна виждате този красивият човек да проповядва любов към Бога, любов към ближния и към цялото човечество, а от друга страна го виждате да осакатява своя ближен, да убива брата си. След това пък виждате тия двамата се примиряват, прощават си. Виновникът се обръща към пострадалия с думите: Ще ме извиниш, че те нараних.
към беседата >>
Ако не познавате
животинското
, не можете да познаете и човешкото.
На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. Казвате: Ние не се нуждаем от сенки. Не, без сенки не може да се даде израз на образа. Без сенки животът не може да се прояви.
Ако не познавате
животинското
, не можете да познаете и човешкото.
Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т.е. Бога, Божественото начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае.
към беседата >>
41.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и
животинското
.
Славата на един уд, на една част от тялото не може да бъде по-голяма от славата на цялото тяло. Следователно, разумният човек, който разбира дълбокия смисъл на съпоставянето на явленията в живота и в разумната природа, ще постави всяко нещо на своето място. Само по този начин човешкия живот може да бъде сносен. Същевременно той трябва да бъде разумен и разбран. Всеки човек се стреми животът му да бъде сносен.
Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и
животинското
.
И наистина, повечето от съвременните хора не правят подбор в своите мисли, чувства, постъпки и в своите идеали. За тях не важи това, че затворили някого, или че го обесили, или че умрял някой. В обикновения живот, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радват, защото има какво да ядат. Когато някоя жена роди дете, мъжко или женско, всички се радват, защото един ден тези деца ще им бъдат полезни в нещо. Момчето ще порасне, ще стане войник, ще вземе участие в някоя война.
към беседата >>
Това значи: за да се изменят унаследените черти в човека, в неговото
естество
трябва да стане коренна промяна.
В бъдеще това знание ще се оформи и ще се приложи, но за днес то остава неизползвано. Много от сегашните знания внасят в живота на хората големи противоречия. Например, въпросите за произхода на човека, за съществуването на друг свят, за наследствеността и т.н. внасят в ума на човека ред противоречия. Например, според съвременните учени, унаследените от родителите черти не могат да се изменят.
Това значи: за да се изменят унаследените черти в човека, в неговото
естество
трябва да стане коренна промяна.
А това е възможно. Преди години, Американското правителство, се беше нагърбило със задачата да превъзпита някои индианци. За тази цел, те взеха няколко от най-способните между тях, млади момчета, и ги възпитаваха по техни методи, свършваха техни училища и университети. Обаче, като се връщаха в родните си места, след десет години най-много, те изгубваха всичката американска култура и започваха да живеят пак по старому. Значи, тази придобивка, тази култура, това възпитание е било външно.
към беседата >>
Само Христовото учение е в сила коренно да измени
естеството
на човека.
Обаче, като се връщаха в родните си места, след десет години най-много, те изгубваха всичката американска култура и започваха да живеят пак по старому. Значи, тази придобивка, тази култура, това възпитание е било външно. То не е могло да произведе в тях вътрешен преврат. Обаче, онези индианци, които възприемаха Христовото учение, и след връщането си в своето отечество, те устояваха на това, което са придобили. Значи, единствено Христовото учение е в сила да произведе вътрешен преврат в човека.
Само Христовото учение е в сила коренно да измени
естеството
на човека.
Следователно, в чувствата на човека трябва да станат дълбоки промени. От дълбочината на чувствата зависят и преобразованията, които могат да станат с човека. Всяка идея, която не разтърсва човека от дълбоко, не да го отчае, но да проникне дълбоко в душата му, не може да се реализира. Значи, след чувствата, идат идеите на човека. Същевременно човек трябва да развива своята вяра, кротост и своето въздържание.
към беседата >>
42.
Будният ден
,
МОК
, София, 20.4.1928г.,
Той е излязъл от
животинското
си състояние, т.е.
Всеки човек трябва да има правилно разбиране за своя живот. Не разбира ли живота си правилно, той всеки ден ще се натъква на разочарования. Сега ние говорим на онези хора, на които съзнанието е пробудено. – Защо? – Защото истински човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено.
Той е излязъл от
животинското
си състояние, т.е.
от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, истинският човек се отличава по това, че живее по вътрешни, Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. Понякога човек сам себе си не разбира и се чуди защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бъде господар, да бъде щастлив, без да се подчинява на вътрешните закони.
към беседата >>
По
естество
човек е добър и разумен, но трябва само да се прояви.
Ако живеете така, както пророкът пише, всичко, което душата ви желае, ще се сбъдне. Душата желае само едно нещо: да се прояви. Може ли да се прояви, вие ще бъдете всякога разумни и добри. Това са качества на човешката душа. Следователно, като казвам, че човек трябва да бъде добър и разумен, това не значи, че отсега нататък ще придобива тези качества.
По
естество
човек е добър и разумен, но трябва само да се прояви.
Видите ли, че детето ви иска да прояви милосърдието си, да раздели хляба си с бедното си другарче, не му забранявайте. Обикновено майката, бащата или по-големите братя и сестри забраняват на детето да дели хляба си с бедните деца. Всеки човек има по едно малко дете в себе си – неговото милосърдие. Не препятствайте на милосърдието ви да се проявява. Днес препятствате, утре препятствате на милосърдието, докато най-после сърцето ви се втвърди и се превърне в красива форма без съдържание.
към беседата >>
43.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
За да разбере това, човек трябва да познава
естеството
си.
Любов, която се дава от страх, не е истинска. Любовта е сила, която не отстъпва пред никакви външни насилия. Любовта изключва страха. Коя е причината за противоречията? – Противоречията се крият в човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание.
За да разбере това, човек трябва да познава
естеството
си.
Като познава себе си, човек ще познава и другите хора. Така той ще разбере, че като форма, всеки човек, всяко същество носи в себе си известен род сили, които оказват добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, за която един обичате повече, а друг – по-малко. Всички хора обичат малкото агънце, радват му се, галят го. Обаче като видят змия, всички отстъпват настрана, страхуват се от нея.
към беседата >>
Страхът е най-високото чувство в
животинското
царство.
Какъв е произходът на страха? – Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние.
Страхът е най-високото чувство в
животинското
царство.
Човекът, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над 15 метра височина. Той е бил гигант. За да се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал. От силни сътресения той е бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания.
към беседата >>
44.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Следователно, в природата има много процеси, които човек трябва да задоволява, като нужди на своето
естество
.
Щом свърши лекцията си, професорът вече не мисли за нея. Защо? – Защото му е позната. Човек мисли само за неща, които не познава и не разбира. Казвате, че човек трябва да мисли и да чувства. Мисленето и чувстването са нужди, които всеки трябва да задоволява.
Следователно, в природата има много процеси, които човек трябва да задоволява, като нужди на своето
естество
.
Например, гладът, жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се сменя и се превръща в мъчение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия. Щом задоволи глада си, човек става художник – счупената линия се превръща в права, или във вълнообразна, и той се успокоява. Ако има чувствителен апарат, който да възприема трептенията на енергиите, които се образуват от глада, човек ще види линиите на тези енергии и ще ги различава от спокойните, меки и хармонични линии на доволството в човека.
към беседата >>
Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието –
животинско
чувство.
При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.
Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието –
животинско
чувство.
За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство?
към беседата >>
45.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
На дявола му турят опашка, то е
животинското
.
(втори вариант)
Има мисли, с които трябва да се борим. Ако ти не може да бъдеш господар на едно твое състояние, ако всеки тебе може да те уплаши в света и може да се върнеш от пътя, то не е страх, но да измени своите идеи вътре в себе си, да станеш неверен на себе си - ти си пигмей, такъв човек не заслужава да живее, той не заслужава да има свобода, той е роден за роб в света. Нека страда. Какво ще стане от него? Едно четвероного с опашка, или един дявол.
На дявола му турят опашка, то е
животинското
.
Сега ние казваме, Бог е любов. Бог е любов за умните. Бог е мъдрост за мъдрите. Бог е истина за истинолюбивите. Но какво е Бог за лъжливите?
към втори вариант >>
Аз ви давам да се уясни съзнанието, това е за уяснение на нашето съзнание, докато дойдете да се справите с вашето
естество
.
(втори вариант)
Но онзи, който Върши Всичко това, е Бог. Аз искам вие да имате понятие за Бога. Като дойдете дотам, да имате едно свещено чувство, да може всичко да направите, да няма разногласие. Няма да бързаш. Така широко ще гледаш на живота.
Аз ви давам да се уясни съзнанието, това е за уяснение на нашето съзнание, докато дойдете да се справите с вашето
естество
.
Гледам кое мъчи хората. Дребни работи. Религиозните хора се занимават със светския материализъм. Светските хора се занимават с религиозния материализъм. Светските хора учат дали има задгробен живот, дали има други богове.
към втори вариант >>
46.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и
животинското
; в ангелското влиза само човешкото и
животинското
; в човешкото пък влиза само
животинското
.
Ако се откаже от животинския живот, за да приеме човешкия, това е в реда на нещата. Да се откаже от човешкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата. Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето.
Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и
животинското
; в ангелското влиза само човешкото и
животинското
; в човешкото пък влиза само
животинското
.
Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско. Ангелското естество е изключено от него. Той няма такава висока интелигентност, каквато ангелът има. Той се ражда, живее, без да знае, какво го очаква утрешният ден. Умният човек трябва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква.
към беседата >>
Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и
животинско
.
Да се откаже от човешкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата. Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето. Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското.
Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и
животинско
.
Ангелското естество е изключено от него. Той няма такава висока интелигентност, каквато ангелът има. Той се ражда, живее, без да знае, какво го очаква утрешният ден. Умният човек трябва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква. Срещам един човек, и той започва да се хвали, че бил високо интелигентен, че написал някакво философско съчинение и т.н.
към беседата >>
Ангелското
естество
е изключено от него.
Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето. Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското. Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско.
Ангелското
естество
е изключено от него.
Той няма такава висока интелигентност, каквато ангелът има. Той се ражда, живее, без да знае, какво го очаква утрешният ден. Умният човек трябва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква. Срещам един човек, и той започва да се хвали, че бил високо интелигентен, че написал някакво философско съчинение и т.н. Питам го, отде е дошъл– не знае.
към беседата >>
47.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава
животинското
.
Те не са прави. Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно да се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни. Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не.
Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава
животинското
.
Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства.
към беседата >>
Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява:
животинското
, човешкото или Божественото.
Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото.
Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява:
животинското
, човешкото или Божественото.
Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. Що е човекът? – Човек е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта.
към беседата >>
Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава
животинското
, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е.
В любовта има само една опасност, да не се привърже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта.
Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава
животинското
, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е.
Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят.
към беседата >>
Когато
животинското
в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото.
За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий.
Когато
животинското
в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото.
Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете. Днес всички хора търсят любовта в разни форми.
към беседата >>
Ако човек разбираше
естеството
си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота.
Всяко изправяне на погрешката е запушване на един кладенец. Оттук вадим заключение, че всяко нещо, което Бог е създал, има свои далечни причини. Защо съществуват долините и планините, това и учените хора даже не знаят. Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не знаят причините за създаването им. Защо е създаден човекът, и това не знаят.
Ако човек разбираше
естеството
си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота.
Мерките, по които е създаден човек, показват, какво може да постигне той в сегашния си живот. Едни от тия мерки са ирационални числа, а други – рационални. Че наистина мерките определят характера на човека, виждаме по езика, с който хората си служат. Например, често се казва: Дълга е ръката на този човек. Това показва, че този човек обича да краде.
към беседата >>
48.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Значи, в
животинското
царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия.
Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. Питам: де е човекът тогава?
Значи, в
животинското
царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия.
Дойдем ли до живота на човека, този процес е обратен: правото е на страната на слабия, а кривото – на страната на силния. В това се познава човекът. В Божествения живот пък правото е на всички. Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия.
към беседата >>
Когато
животинското
начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си!
В Божествения живот пък правото е на всички. Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия. Човешкото не може да регулира живота. Човешкото така съпоставя нещата във физическия живот, че на всяка стъпка поддържа правото на слабия.
Когато
животинското
начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си!
Аз ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начин човек може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употреби физическа сила, той не е нищо друго, освен едно животно: риба, вол, кон, а най-много може да достигне до слон. По-горе от слона той не може да отиде. С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, преди и след потопа, но до човека не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия.
към беседата >>
Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в
животинското
царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек.
Човек трябва да знае какво иска от Бога. Защото, ако те обичат като животно, това е едно положение, ако те обичат като човек, това е друго положение, и ако те обичат като ангел, това е съвсем особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обич. Някой казва: обидиха ме. Питам: като животно, като човек или като ангел те обидиха?
Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в
животинското
царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек.
Ти ще го гониш, а той ще бяга. Цял ден ще викаш „ха-ху, ха-ху", ще гониш заека. Защо? – Защото са те обидили. Ние знаем, че животните само се обиждат. Копоят казва: „Ти трябва да знаеш за друг път, как се обижда копой".
към беседата >>
- В
животинското
царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните.
Опиташ ли се да разрешиш въпроса, както копоят постъпва спрямо заека, веднага ще приемеш неговата форма. Това е неизбежен закон. Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силните?
- В
животинското
царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните.
Ако силният, т.е. господарят, се ръководи от Христовото учение, ето как трябва да постъпи той със слугата си. Когато слугата, който е работил цял ден на нивата, се върне у дома си, господарят ще му сложи да яде, като му каже: заповядай, Стояне, наяж се добре, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарят трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че последният да се почувства равноправен със своя господар.
към беседата >>
Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в
животинското
царство.
Лекарят лекува болни, слаби хора, но от мнението на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорът и лекарят, които минават за силни хора, познават добре своята наука и я прилагат на място, те ще имат благоволението на слабите хора, на царския син. Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света.
Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в
животинското
царство.
Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ.
към беседата >>
Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в
животинското
царство, дето законите са железни.
Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й.
Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в
животинското
царство, дето законите са железни.
В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне.
към беседата >>
В
животинското
царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони.
Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни.
В
животинското
царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони.
Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази!
към беседата >>
Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в
животинското
, или в човешкото царства.
Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде някой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Решите ли да заминавате някъде, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за мястото, дето отивате, купете си билет и бъдете навреме на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надявате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоречия в живота.
Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в
животинското
, или в човешкото царства.
Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мярка на всички прояви в живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуждаят от обяснения и упътвания.
към беседата >>
Вълкът, по
естество
, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината.
Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Защо опашката му е дълга – също не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка определят неговата интелигентност. Той е една закъсняла, изостанала душа в своето развитие. Първата буква от името му „Вълк" – на български език, „der Wolf" – на немски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо.
Вълкът, по
естество
, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината.
Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е свързана със закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз. И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони. Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл.
към беседата >>
И тъй,
животинското
и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони.
Първата буква от името му „Вълк" – на български език, „der Wolf" – на немски, разгледана кабалистически, не означава нещо лошо. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината. Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Тази буква е свързана със закона на Истината. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз.
И тъй,
животинското
и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони.
Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично каква фигура, или какво тяло ще се създаде. Всичките фигури и тела съставляват необходимост за физическия свят. Те са полета на действащи сили, всяка от които извършва специфична работа. Щом напишем един триъгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените снегове и ледове потичат надолу към основата, вследствие на което тя е всякога широка.
към беседата >>
Понеже човек по
естество
е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ.
" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредит. От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена.
Понеже човек по
естество
е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ.
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно.
към беседата >>
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през
животинското
царство.
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно.
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през
животинското
царство.
Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
към беседата >>
Погледнато на
животинското
царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал. Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Погледнато на
животинското
царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
към беседата >>
Иначе, само по себе си,
животинското
царство е красив свят.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души.
Иначе, само по себе си,
животинското
царство е красив свят.
То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло.
към беседата >>
Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през
животинското
.
" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява.
Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през
животинското
.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло?
към беседата >>
Животинското
и човешкото царства са два противоположни свята.
Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
Животинското
и човешкото царства са два противоположни свята.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
към беседата >>
В
животинското
царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. Животинското и човешкото царства са два противоположни свята.
В
животинското
царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
към беседата >>
Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на
животинското
начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло?
Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на
животинското
начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде.
към беседата >>
Вие знаете, че в
животинското
царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
Вие знаете, че в
животинското
царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
към беседата >>
Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на
животинското
царство.
Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде.
Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на
животинското
царство.
Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото?
към беседата >>
Поетът на
животинското
царство възпява силните, бурни чувства.
Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
Поетът на
животинското
царство възпява силните, бурни чувства.
Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота.
към беседата >>
На кое царство е философ този човек: на
животинското
, на човешкото или на Божественото?
Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. Казват за някого: този човек е отличен философ.
На кое царство е философ този човек: на
животинското
, на човешкото или на Божественото?
Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки и приставания, това е животинска любов. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже и след това ще мисли, че ще бъде щастлива.
към беседата >>
Приставането е
животинско
състояние.
Казват за някого: този човек е отличен философ. На кое царство е философ този човек: на животинското, на човешкото или на Божественото? Човек трябва да прави вътрешна разлика във всички прояви на живота. Когато ви обича някой, също така трябва да различавате как ви обича този човек: по животински, по човешки или по Божествен начин. Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки и приставания, това е животинска любов.
Приставането е
животинско
състояние.
Една мома ще избяга от баща си и майка си, ще пристане на някой момък, който я лъже и след това ще мисли, че ще бъде щастлива. Когато някой момък обича момата възвишено и идеално, той трябва да бъде готов на всякакви услуги и жертви към нея. В идеалната любов има пълно безкористие. Казвам: разбирайте добре това, което ви се говори. Ние говорим за същината на живота.
към беседата >>
Божественото дава Божествени резултати, човешкото – човешки, а
животинското
– животински.
Вие трябва да проучвате качествата на вашата обич и любов, защото каквато е обичта и любовта, такива ще бъдат и нейните резултати. Когато Божията Любов се прилага в живота, тя дава свои специфични плодове; човешката любов пък дава свои особени плодове; животинската любов също тъй дава специални плодове. Всяка любов има свои естествени последствия. Приложението на животинската любов не може да даде резултати на човешката любов. Приложението на Божествената любов също така не може да даде резултати на човешката лю5ов.
Божественото дава Божествени резултати, човешкото – човешки, а
животинското
– животински.
По този въпрос човек може да философства, колкото иска, но в края на краищата той ще се убеди, че Истината е само една. Тези дефиниции, които ви се дават тук, няма да ги намерите в никаква литература. Тези неща са проверени и на земята, и на небето. Те са проверени и между животните, и между хората, и между ангелите. Вследствие на това те не представляват някакви теории, а са действителни факти.
към беседата >>
В нашите възгледи, за пример, има остатъци от
животинското
царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти.
Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното.
В нашите възгледи, за пример, има остатъци от
животинското
царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти.
Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние.
към беседата >>
Човек не може абсолютно да се освободи от
животинското
в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното.
Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти.
Човек не може абсолютно да се освободи от
животинското
в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното.
И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си.
към беседата >>
Някой казва: аз искам да се освободя от
животинското
в себе си.
Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние.
Някой казва: аз искам да се освободя от
животинското
в себе си.
– Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха. Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят.
към беседата >>
– Освободиш ли се абсолютно от
животинското
, ще прекъснеш връзката си със стомаха.
И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си.
– Освободиш ли се абсолютно от
животинското
, ще прекъснеш връзката си със стомаха.
Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския, с Божествения свят, дето правото е на всички.
към беседата >>
Както виждате,
животинското
царство е възвишен свят.
Значи, има три свята на порядък: порядък на животните, порядък на хората и порядък на ангелите. Тези три свята се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два свята. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелите; като се говори за белия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните.
Както виждате,
животинското
царство е възвишен свят.
Без него нашето съществувание не би било възможно. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние още нищо не говорим. Те представляват по-низък свят и от този на стомаха. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу – червата – представляват живот на един ненормален свят.
към беседата >>
Мнозина искат да се освободят от
животинското
.
Затова, именно, човек трябва да държи тялото си в изправност. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи.
Мнозина искат да се освободят от
животинското
.
Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си!
към беседата >>
Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от
животинското
в себе си, но да го урегулират.
Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското.
Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от
животинското
в себе си, но да го урегулират.
Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод.
към беседата >>
Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво
животинско
чувство.
Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират.
Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво
животинско
чувство.
Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод. Желанията не трябва да се убиват, но трябва да се култивират, да се възпитават.
към беседата >>
Животинското
в него трябва да се подчини на висшето.
Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаел как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми.
Животинското
в него трябва да се подчини на висшето.
Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин, той понякога може да поиска месо, или друга някаква храна, която днес не му понася. Ако стомахът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус.
към беседата >>
Имате ли някакво
животинско
желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко.
Човек трябва да бъде чистосърдечен. Направи ли той една погрешка, да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповяда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трябва да анализира себе си, да разбира кои прояви са животински, кои – човешки и кои – ангелски. И тъй, първото правило, което трябва да спазвате: раждайте желанията си по човешки. Второто правило: всяка сутрин, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути в размишление, докато се уравновесите.
Имате ли някакво
животинско
желание, постарайте се да го трансформирате, да го превърнете в човешко.
Не успеете ли да направите това, през целия ден работата ви няма да върви успешно. Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствате мир в душата си, не започвайте никаква работа. След това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щом успеете да уравновесите състоянието си, вие ще наредите всичките си работи по-добре, отколкото ако бързате и не успеете да се уравновесите. Тогава работите ви ще се объркат много повече.
към беседата >>
„Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от
животинското
царство.
В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал? Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските. Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове. „Дигни от мене укор и презрение, защото опазих Твоите свидетелства" – (22 ст.). Първата част на този стих е от областта на животните, а втората част - „защото опазих Твоите свидетелства" – е от областта на човеците.
„Князове, наистина, седнаха и говореха против мене" – от
животинското
царство.
„Но слугата Ти се поучаваше в Твоите повеления" – от човешкото царство – (23 ст.). „Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое и съветници мои". – Това е заключението. То е от ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живея и да опазя словото Ти" – (17 ст.).
към беседата >>
49.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
Съвременните учени правят ред опити в областта на
животинското
царство.
В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Йон е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три дена Йон излязъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. – Какво показва това? – Това показва, че утробата на кита е оказала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия.
Съвременните учени правят ред опити в областта на
животинското
царство.
Те изучават, например, какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тръба – в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят, доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т. н. Има причини за това.
към беседата >>
И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си
естество
.
– Горе. – Ами какво представят звездите? – Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила, този свят прониква всички останали светове.
И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си
естество
.
Казвате за някого, че се е сгрешил. – Сгрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. – Еди-кой си се оцапал. – Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. – Еди-кой си се опорочил.
към беседата >>
Ако влезете в
животинското
царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите.
Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога. Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота.
Ако влезете в
животинското
царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите.
Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата. Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели.
към беседата >>
50.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Мъчението е
животинско
състояние.
тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае, как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство. Тъй както съвременните хора живеят, това не е живот, това е мъчение и труд.
Мъчението е
животинско
състояние.
Мъчи се волът, който цел ден оре на нивата. Като свърши работата си, господарят му ще го разпрегне, ще му даде малко сено, и на другия ден пак ще го впрегне на работа. Трудът пък е достояние за обикновения човешки живот. Всеки човек казва: Трябва да се трудя! И наистина, от сутрин до вечер човек се труди, да прехрани жена си, децата си.
към беседата >>
Тук се яви борба в човешкото
естество
на Христа.
Не е лесно за човека да мине през такова голямо напрежение. Само велики хора като Христа могат да минават през такива изпитания. Докато е бил на небето, Христос мислел, че лесно се живее на земята. Обаче, като слезе на земята, Той видя, че това не е лесно. Той се намери пред една мъчна задача и каза: „Господи, ако е възможно, да се отмени тази задача".
Тук се яви борба в човешкото
естество
на Христа.
Човешкото страда, а не Божественото. То се обърна към Бога с молба да се отмени тази чаша, да му се даде още малко кредит. Като видя, че волята Божия е друга, Божественото начало в Христа надделя и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Ако всеки човек би решил задачите си по този начин, това значи, че е разбрал Бога. Какво чувате днес от устата на съвременните хора?
към беседата >>
Докато дойде до това положение, той трябва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човек и да се стреми да събуди в него човешкото и Божественото, а не
животинското
.
Охлюв е той, движи се само напред и назад. Трябва ли да съдите животното, че се движи в плоскост? Съзнанието на животното е ограничено, няма защо да го съдите. Човек, обаче, се движи в три измерения. Ще дойде ден, когато той ще живее съзнателно в четириизмерния свят.
Докато дойде до това положение, той трябва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човек и да се стреми да събуди в него човешкото и Божественото, а не
животинското
.
Христос казва: „Блажени сте, защото гледате и чувате". Има неща, които човек днес вижда и чува. Има неща, които той ще вижда и чува в бъдеще. Когато детето се роди в някой дом, първата работа на майката и на бащата е да измерят правата линия, която то представя от себе си. После, с постепенното му растене и развиване, те трябва да изучават отношенията на точките в неговите прави линии, в неговите плоскости и в самото тяло, което то носи.
към беседата >>
Мъчението е
животинско
състояние.
(втори вариант)
Онзи, който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. Който има истинско понятие за света, в прав смисъл, той ще знае как да живее. Сега всички хора казват: „Трябва да живеем." Най-великото изкуство в света е да живееш. Тъй както хората живеят днес, това не е живот. Това е мъчение, това е труд.
Мъчението е
животинско
състояние.
Мъчи се волът, който е впрегнат цял ден да оре на нивата. След това господарят му го разпрегне, даде му малко сенце, малко слама и го остави в дома. Няма закон, който да го защитава. Трудът е обикновеният човешки живот. Той казва: „Трябва да се трудим." Закон има, както остен за задницата на вола.
към втори вариант >>
Човекът по
естество
е зъл.
(втори вариант)
Той представлява известни склонности на един разумен живот. Животът на вълка е един изопачен разумен живот, а животът на овцата е един оглупял живот. Овцата, като не знае вече какво да прави, казва: „Поне малко вълна ще туря на гърба си, да запазя живота си." А тя не знае, че хората взимат ножиците, отрязват вълната й, с която тя иска да се осигури, и казват: „Понеже ти знаеш да работиш, пак работи." И сега хората, за да узаконят своите разбирания и своите постъпки, казват - Господ е създал овцата така и подчинил всички животни на човека, да постъпва той с тях, както иска. Вярно е, че Господ остави животните да бъдат слуги на човека, като му каза да постъпва с тях разумно и ако той се отклони от това правило, ще го постигнат най-големи нещастия и страдания. И съвременните хора се отклониха от това правило, от първоначалния живот, но те ще страдат, както своите прадеди.
Човекът по
естество
е зъл.
Да ви кажа защо е зъл. Сега вие не се смущавайте, аз ни най-малко не говоря за вас. Аз говоря за човека, а вие не сте човеци. Вие сте слушатели, взели сте по един билет и сте дошли да ме слушате. Слушайте сега, да видите какво нещо е човекът.
към втори вариант >>
Ако може, да се отмени." Борба се яви в човешкото
естество
.
(втори вариант)
Казва Писанието - кървави капки са излезли от порите му. Приятно ли е да излизат такива капки? Това показва какво голямо сътресение е станало в такъв един гениален човек. Докато е бил горе, той е мислил, че лесно е да слезе и живее на земята, но като слезе на земята, видя, че не е така лесно. Той се видя пред една трудна задача и каза: „Господи, трудна е.
Ако може, да се отмени." Борба се яви в човешкото
естество
.
Казваме, нали Христос беше Бог? Ако Христос беше Бог, той нямаше защо да страда. Това представлява човекът, създаден от Бога. Той каза: „Не може ли още малко кредит да ми се даде? " Но после иде Божественият човек, който казва: „Нека бъде твоята воля!
към втори вариант >>
Срещнеш ли човека и предизвикаш
животинското
у него, ти си в плоскостта.
(втори вариант)
Той е човекът, който не може да вярва, който не може да вижда духовния свят, който не може да вижда нещата, тъй както са. То е по отношение на живота. Защото човек има и друго едно отношение в света, в който живее. Ти, като срещнеш човека, трябва да виждаш човека у него, а сега ти виждаш животното у човека. Ако ти срещнеш човека и не можеш да предизвикаш благородното у него, ти не си човек.
Срещнеш ли човека и предизвикаш
животинското
у него, ти си в плоскостта.
Англичаните казват - ти си в една плоскост, ще паднеш на гърба си. Казва Христос: „Блажени сте вие, които виждате." Какво? Има нещо, което се вижда. Казвам, тази наука ще служи за бъдещото възпитание. Детето, още като се роди, трябва да го измерите, да видите каква права линия съставлява, как са съпоставени първо точките в правата линия, после в плоскостта и най-после в тялото.
към втори вариант >>
51.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и
животинското
, в
животинското
и човешкото.
Къде съществуват противоречията?
Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и
животинското
, в
животинското
и човешкото.
Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия.
към беседата >>
Който не е добър по
естество
, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си.
Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на учените. Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си.
Който не е добър по
естество
, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си.
Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения. Този човек наричаме ние истински добродетелен и силен. И тъй, когато говорим за гениалния и за разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има висок морал, който регулира неговите прояви.
към беседата >>
52.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично
естество
.
Той не е един и същ пророк. Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име.
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично
естество
.
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота.
към беседата >>
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично
естество
.
Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество.
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично
естество
.
Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стоманата на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило.
към беседата >>
Не проявява ли това
естество
в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним.
Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество.
Не проявява ли това
естество
в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним.
Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стоманата на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е.
към беседата >>
Едното
естество
е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и, хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста“. Това не е човещина! Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека.
Едното
естество
е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите ѝ са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка ѝ направила за нея от Любов.
към беседата >>
Второто
естество
е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста“. Това не е човещина! Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
Второто
естество
е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите ѝ са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка ѝ направила за нея от Любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят.
към беседата >>
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ
естество
би се смекчило.
Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста“. Това не е човещина! Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ
естество
би се смекчило.
Днес и майката, и дъщерите ѝ са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка ѝ направила за нея от Любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ.
към беседата >>
Единство се иска от човека: единство между
животинското
, човешкото и Божественото начало.
Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен.
Единство се иска от човека: единство между
животинското
, човешкото и Божественото начало.
Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието.
към беседата >>
Човек се стреми, именно към това: да подчини
животинското
на човешкото, а човешкото – на Божественото.
Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало.
Човек се стреми, именно към това: да подчини
животинското
на човешкото, а човешкото – на Божественото.
Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес.
към беседата >>
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично
естество
.
(втори вариант)
Той не с един и същ пророк. Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден - други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име.
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично
естество
.
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота.
към втори вариант >>
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично
естество
.
(втори вариант)
Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден - други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество.
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично
естество
.
Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило.
към втори вариант >>
Не проявява ли това
естество
в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним.
(втори вариант)
Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден - други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество.
Не проявява ли това
естество
в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним.
Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е.
към втори вариант >>
Едното
естество
е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
(втори вариант)
Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и - хайде на нивата. Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста. Това не е човещина." Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека.
Едното
естество
е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото й естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й направила за нея от любов.
към втори вариант >>
Второто
естество
е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
(втори вариант)
Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста. Това не е човещина." Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си.
Второто
естество
е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото й естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й направила за нея от любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят.
към втори вариант >>
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото й
естество
би се смекчило.
(втори вариант)
Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста. Това не е човещина." Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти.
Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото й
естество
би се смекчило.
Днес и майката, и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й направила за нея от любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й.
към втори вариант >>
Единство се иска от човека: единство между
животинското
, човешкото и Божественото начало.
(втори вариант)
Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен.
Единство се иска от човека: единство между
животинското
, човешкото и Божественото начало.
Човек се стреми именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието.
към втори вариант >>
Човек се стреми именно към това: да подчини
животинското
на човешкото, а човешкото на Божественото.
(втори вариант)
Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало.
Човек се стреми именно към това: да подчини
животинското
на човешкото, а човешкото на Божественото.
Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес.
към втори вариант >>
53.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Злото е несъвместимо с неговото
естество
.
(втори вариант)
То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави.
Злото е несъвместимо с неговото
естество
.
Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни. Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво. Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света.
към втори вариант >>
В туй
животинско
състояние хората са го загазили.
(втори вариант)
Отзад като се срещат, искат да видят има ли естествено разположение. Ние го наричаме отзад, но по това се познава здравият човек. Кучетата, като се помиришат отпред и като се помиришат отзад, познават здраво ли е, или болно. Като помирише, че е болно, погледнеш някой път, животното си замине. Казвам, откъде са научили тия течения, познават вече характера си.
В туй
животинско
състояние хората са го загазили.
Когато двама хора се помирисват, погледне горе главата, погледне краката. Поглеждането на краката е опашката. Като те гледа от главата до краката, той добива едно понятие. Пък някой не може да си състави. Но този навик почти хората са го изгубили.
към втори вариант >>
Защото половината от твоето
естество
седи тихо и спокойно, другата ти част от
естеството
ти трябва да бъде в движение.
(втори вариант)
Когато на човека свирят, че играе, умът му е намясто. Луд е онзи, който, без да му свирят, играе. Луд е всеки човек, който подлудява без причина. Та казвам, в свиренето, в Божественото добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите, ако ги виждаш да играят наоколо ти, ще знаеш. Туй трябва да стане и у тебе, в душата ти.
Защото половината от твоето
естество
седи тихо и спокойно, другата ти част от
естеството
ти трябва да бъде в движение.
Индусите често употребяват съзерцанието. Често някои остават цял живот в съзерцание. Има една страна в човека, която трябва да съзерцава. Другата трябва да бъде в движение. Известна част от нашите идеи трябва да бъдат в покой, друга - в активна работа.
към втори вариант >>
54.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
В морално отношение ние минаваме от
животинското
в човешкото царство.
(втори вариант)
Наблюдавайте копнежите на онова дете, което трябва да се изправи на краката си. Има възрастни хора, възрастни деца, които морално още не са проходили. Те ходят на четири крака, лазят още. Те още не са се издигнали и се намират в положението на онова дете, което пада, става, лази, докато най-после усети едно тържество, че се е изправило на двата си крака. Значи има и възрастни хора такива.
В морално отношение ние минаваме от
животинското
в човешкото царство.
Човек сега започва да се сформирува, да добива човешки образ. Казано е, че Бог направи човека по образ и подобие свое, но този човек остана като идеал, като образец на човека. Този човек не слиза на земята, той е останал като образец, понеже тогава земята още не беше готова. После той създаде друг един човек от кал, от пръст и вдъхна в него дихание. И за него се казва, че бил жива душа, но не по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Не, умно е да не насаждаш никога под една гъска или под една кокошка различни яйца на нейното
естество
.
(втори вариант)
Аз съм го наблюдавал, той обича да прави чудновати работи. Като съм правил своите наблюдения, гледам го, той насадил пуйка, като й турил шест пачи яйца, десет кокоши, седем юрдечи и три от гъска. Измъти ги пуйката и гледа, четири различни народа тръгват подире й. Като мине покрай реката, всички патици, юрдечки и гъски навлизат във водата, само пиленцата седят на брега. Чудя се отде дошла тази идея на българина да насади толкова различни яйца.
Не, умно е да не насаждаш никога под една гъска или под една кокошка различни яйца на нейното
естество
.
Българинът прави опити на присаждане, той иска да знае дали всички тия различни родове малки могат да живеят при една майка. Вечерно време, ги гледам, всичкият този народ се скрива под крилата на майка си, но не минава дълго време - и те се разпръскват. Не зная до какви резултати е дошъл българинът, но това е едно неестествено положение, от което светът не се поправя. По този начин светът не може да се поправи. Това е присаждане.
към втори вариант >>
55.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Казвам, цялото
животинско
царство е построено.
(втори вариант)
Ние може да дойдем до крайни заключения, че ако човек иска да живее дълго време, трябва да яде месо от костената жаба, от костенурката или пък паче. Ако иска да има дълбоки и устойчиви чувства, трябва да яде мечо месо. Така са правили в старо време, когато някой мъж не е обичал жена си, тя ще го захрани с мечо месо. Така са правили в старо време жените. Сега не зная какво правят.
Казвам, цялото
животинско
царство е построено.
Животинското царство като се измерва, може би за бъдеще учените хора ще измерят един кон, за бъдеще те ще измерят опашката колко косми има, колко е дълга, ще му измерят височината, ще му измерят краката, ще измерят краката околовръст, ще измерят корема на коня при едно нормално състояние, после ще измерят врата, после ще измерят дължината на главата. Ще измерят известно съвпадение на тия числа. Най- после ще се случи, че това е едно съвпадение на тия числа, като се повтарят. Защото, ако едно число е съвпадение, ако се повтори само веднъж-дваж, не периодически, ако се повтаря по един разумен начин, вече има една разумна сила, която работи с тия числа. Бог, като създал животните, употребил геометрия и математика.
към втори вариант >>
Животинското
царство като се измерва, може би за бъдеще учените хора ще измерят един кон, за бъдеще те ще измерят опашката колко косми има, колко е дълга, ще му измерят височината, ще му измерят краката, ще измерят краката околовръст, ще измерят корема на коня при едно нормално състояние, после ще измерят врата, после ще измерят дължината на главата.
(втори вариант)
Ако иска да има дълбоки и устойчиви чувства, трябва да яде мечо месо. Така са правили в старо време, когато някой мъж не е обичал жена си, тя ще го захрани с мечо месо. Така са правили в старо време жените. Сега не зная какво правят. Казвам, цялото животинско царство е построено.
Животинското
царство като се измерва, може би за бъдеще учените хора ще измерят един кон, за бъдеще те ще измерят опашката колко косми има, колко е дълга, ще му измерят височината, ще му измерят краката, ще измерят краката околовръст, ще измерят корема на коня при едно нормално състояние, после ще измерят врата, после ще измерят дължината на главата.
Ще измерят известно съвпадение на тия числа. Най- после ще се случи, че това е едно съвпадение на тия числа, като се повтарят. Защото, ако едно число е съвпадение, ако се повтори само веднъж-дваж, не периодически, ако се повтаря по един разумен начин, вече има една разумна сила, която работи с тия числа. Бог, като създал животните, употребил геометрия и математика. Следователно всичките животни, цялото растително царство са създадени по геометрически плоскости, по геометрически линии и на математически числа.
към втори вариант >>
Но
естество
онези, които трябва да минат от външната школа във вътрешната, трябва да отговорят на известен ценз.
(втори вариант)
Има външна и вътрешна школа. Не мислете, че който е във външната школа, е и във вътрешната. Задачата на вътрешната школа е една, задачата на външната е друга. Някой път учениците от вътрешната школа помагат на учениците на външната. Някой път учениците от външната школа помагат на учениците от вътрешната школа.
Но
естество
онези, които трябва да минат от външната школа във вътрешната, трябва да отговорят на известен ценз.
Учение трябва, не питане за вас, но за ученика трябва да отговаря на известен ценз. Това сега е само вметнато. За вас числата ще се изгубят. Ще кажете: „Как да вляза във вътрешната школа? " 15 градуса.
към втори вариант >>
56.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
До това време човек се намирал почти в
животинско
състояние, не разбирал смисъла на живота.
Какво означава раждане на човека от Духа? Това е един мистичен въпрос. Съвременните хора не знаят тайните на живота, не знаят, как е бил създаден Адам, праотецът на човечеството. Историята за създаването на Адам, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек жива душа, и той придобил по-високо съзнание.
До това време човек се намирал почти в
животинско
състояние, не разбирал смисъла на живота.
Като станал жива душа, животът му се осмислил, и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето. Той разбрал, че в него има едно висше, разумно начало – неговата душа. Ако човек има материали, а не знае да гради, тези материали са безпредметни. Ако ученикът има цигулка, а няма учител, който да го учи, цигулката остава безпредметна. Годините ще минават, цигулката ще се покрива с прах, а ученикът няма да научи нищо.
към беседата >>
Да се подмлади човек, това значи, да измени своето
естество
.
Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост. Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. Съвременният човек е дошъл на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването.
Да се подмлади човек, това значи, да измени своето
естество
.
Да измени човек естеството си, това значи, да мине от световното към вечното, към Божественото. Може ли да се подмлади, т. е. да измени естеството си, човек разбира вече смисъла на стиха, който Христос е казал: „Аз не ви давам, както светът дава”. Всеки трябва да се запита: Как давам аз – като света, или като Бога? Ще каже някой, че не е важно, как дава, но да даде нещо, да влезе нещо в кошарата.
към беседата >>
Да измени човек
естеството
си, това значи, да мине от световното към вечното, към Божественото.
Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. Съвременният човек е дошъл на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човек, това значи, да измени своето естество.
Да измени човек
естеството
си, това значи, да мине от световното към вечното, към Божественото.
Може ли да се подмлади, т. е. да измени естеството си, човек разбира вече смисъла на стиха, който Христос е казал: „Аз не ви давам, както светът дава”. Всеки трябва да се запита: Как давам аз – като света, или като Бога? Ще каже някой, че не е важно, как дава, но да даде нещо, да влезе нещо в кошарата. В такива случаи българинът си служи с поговорката: „По-добре да имаш, един заек в кошарата, отколкото два в гората”.
към беседата >>
да измени
естеството
си, човек разбира вече смисъла на стиха, който Христос е казал: „Аз не ви давам, както светът дава”.
Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човек, това значи, да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи, да мине от световното към вечното, към Божественото. Може ли да се подмлади, т. е.
да измени
естеството
си, човек разбира вече смисъла на стиха, който Христос е казал: „Аз не ви давам, както светът дава”.
Всеки трябва да се запита: Как давам аз – като света, или като Бога? Ще каже някой, че не е важно, как дава, но да даде нещо, да влезе нещо в кошарата. В такива случаи българинът си служи с поговорката: „По-добре да имаш, един заек в кошарата, отколкото два в гората”. Така е за човека, но за заека не е така. За заека е по-добре да бъде в гората, отколкото в кошарата на човека.
към беседата >>
57.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Има чувства и мисли, които по
естество
са фалшиви и не водят на добър край.
Всеки човек е роден, за да свърши известна мисия; всеки човек има свое предназначение. Ако се заеме за работа, която природата не му е определила, той може да причини пакости не само на себе си и на окръжаващите, но и на цялото човечество. Това са хората, които наричаме вредни за човечеството. Мнозина страдат от неразбиране на живота. Те мислят, че е безразлично, какво положение заемат в света и какви мисли и чувства ги вълнуват.
Има чувства и мисли, които по
естество
са фалшиви и не водят на добър край.
Например, някой казва, че сърцето му гори от любов. Това е крива мисъл. Ако, наистина, сърцето гори от любов, един ден ще прегори и ще изстине. После ще се яви една студенина, която наричаме омраза. Омразата е инертно, пасивно състояние на материята.
към беседата >>
Като изучавате човека, виждате неговото трояко
естество
: Божествено, човешко и
животинско
.
Кое заставило гълъба да се храни само с зрънца? Ако той е могъл да издържи на тежките условия, без да измени начина на храненето си, колко повече човек може да издържа на неблагоприятните условия. След всичко това хората казват, че човек за човека е вълк. Какво благо е допринесъл вълкът за себе си, или за човека? Каквото е допринесъл вълкът за себе си, това ще допринесе всеки човек за ближните и за себе си, ако характерът му е вълчи.
Като изучавате човека, виждате неговото трояко
естество
: Божествено, човешко и
животинско
.
Животът му зависи от това, на кое от трите естества ще даде ход. Ако даде ход на Божественото начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен. След всичко това чувате някой да казва, че волята Божия била такава. Общественикът пък казва: Няма какво да се прави, Бог е създал обществото, ще търпим. Вие не сте доволни от обществото, но ще знаете, че Бог не го е създал.
към беседата >>
Ако даде ход на Божественото начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на
животинското
, той ще бъде нещастен.
След всичко това хората казват, че човек за човека е вълк. Какво благо е допринесъл вълкът за себе си, или за човека? Каквото е допринесъл вълкът за себе си, това ще допринесе всеки човек за ближните и за себе си, ако характерът му е вълчи. Като изучавате човека, виждате неговото трояко естество: Божествено, човешко и животинско. Животът му зависи от това, на кое от трите естества ще даде ход.
Ако даде ход на Божественото начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на
животинското
, той ще бъде нещастен.
След всичко това чувате някой да казва, че волята Божия била такава. Общественикът пък казва: Няма какво да се прави, Бог е създал обществото, ще търпим. Вие не сте доволни от обществото, но ще знаете, че Бог не го е създал. – Ама ние носим последствията на лошите условия. – За кои условия говорите?
към беседата >>
Който убива, той е дал ход на
животинското
в себе си.
– Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска религия е тази, която има за основа любовта. При това положение религията и науката ще работят заедно, една до друга, без да се борят за надмощие. Тогава човек за човека ще бъде брат, а не вълк. Щом дойде братството в света, убийството ще изчезне.
Който убива, той е дал ход на
животинското
в себе си.
Ще кажете, че престъпникът се родил такъв, не може да избегне съдбата си. Не е така. И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности.
към беседата >>
Човек не познава още своето физическо
естество
, а се стреми към познаване на своите духовни прояви.
По форма Бог не е човек. – Какво в същност е Бог? – Вие не познавате още себе си, т. е. човека, а питате за същността на Бога. Под думата „образ” разбираме физическия човек, а под „подобие” – духовния.
Човек не познава още своето физическо
естество
, а се стреми към познаване на своите духовни прояви.
Човек е неразположен физически и не може да намери причината на неразположението си, а мисли, че може да намери причината на своето психическо неразположение. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човек всякога ще бъде играчка в ръцете на условията. При това положение всеки може да му причини радост, но всеки може да му причини и скръб. За да бъде неуязвим към условията, човек трябва да развива своите вътрешни чувства и способности, чрез които да предвижда нещата. Кой разбойник може да излезе срещу онзи, който вижда отдалеч?
към беседата >>
58.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
– По
естество
човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме.
– По
естество
човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила.
към беседата >>
в
естеството
на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е.
в
естеството
на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят. Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му.
към беседата >>
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко
животинско
в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко
животинско
в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае?
към беседата >>
Това показва, че хората не са свободни още от
животинското
си
естество
.
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената.
Това показва, че хората не са свободни още от
животинското
си
естество
.
Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си.
към беседата >>
59.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
По отношение на цялото
животинско
царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно.
Като може да превежда от един език на друг, човек увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силен е той. Сега, не е въпрос да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате с бръмбарите, с насекомите, вие сте гении.
По отношение на цялото
животинско
царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно.
Човек е поставен при условия, всеки ден да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умствен живот. Обаче, като придобива знание, той трябва да го прилага, да не се товари с излишен багаж. Прилагайте знанието си, да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Като прилагате това, което знаете, имате възможност да се учите. От добрите и напреднали хора ще взимате, а от лошите и изостанали ще се поучавате само, да не изпадате в погрешките, които те правят.
към беседата >>
Ако запази
естеството
си и се прояви такъв, какъвто е, той е мъдрец.
Жената отива при жените, мъжът - при мъжете. Ако отидеш при болния и станеш болен, болен си бил. Ако отидеш при здравия и станеш здрав, здрав си бил. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена и мъж. Ако се мени, той е хамелеон.
Ако запази
естеството
си и се прояви такъв, какъвто е, той е мъдрец.
Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, да станете мъдреци.
към беседата >>
60.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
той проявил своето човешко
естество
.
Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после – човешкото. Всяка работа започва с Божественото. Значи, на пръв план е Божественото. Запример, в света първо се е явило изобилието, а после е дошъл недоимъкът. Като се е видял в лишения, човек започнал да краде, т.е.
той проявил своето човешко
естество
.
Когато отнемат на човека единствения хляб, който си е изработил, това наричаме кражба. Обаче, ако от хиляда хляба отнемат един, това не е кражба. Така е в природата. Ето защо, имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе.
към беседата >>
Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и
животинското
царства.
Ако Божественият и човешкият принцип не се редуват правилно, човек не може да направи крачка напред. Мнозина се хвалят с вярата си, че някога били много усърдни в молитвите си, че някога се обичали много. Това са въпроси на миналото, които не са важни вече. За нас е важно, какво сте днес, каква е вярата и любовта ви днес. Ще дойде някой учен и ще започне да разправя, как произлязъл човек.
Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и
животинското
царства.
За мене това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно, аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човешкото се проявяват в мене едновременно. Не гледа ли широко на нещата, човек всякога ще бъде недоволен и нещастен.
към беседата >>
61.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Обаче, една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче
естество
.
Щом има вълци в овча кожа, има и овце във вълча кожа. Какво разбирате под думите "вълк в овча кожа, или овца във вълча кожа"? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът винаги си остава вълк, и овцата - овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца.
Обаче, една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче
естество
.
И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията, тя проявява овчето си естество. Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от онези стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа. Какво разбирате под думата "смяна или превръщане"?
към беседата >>
И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията, тя проявява овчето си
естество
.
Какво разбирате под думите "вълк в овча кожа, или овца във вълча кожа"? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът винаги си остава вълк, и овцата - овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца. Обаче, една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче естество.
И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията, тя проявява овчето си
естество
.
Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от онези стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа. Какво разбирате под думата "смяна или превръщане"? Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателно желание, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, да ги смениш с положителни.
към беседата >>
Когато се яви някое
животинско
състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените.
Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък вземаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно, даването трябва да става свободно и с любов. Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата.
Когато се яви някое
животинско
състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените.
В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук-оттам и се отказва от желанието си. В този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата.
към беседата >>
В
естеството
на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава.
Ако пък вземаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно, даването трябва да става свободно и с любов. Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата. Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените.
В
естеството
на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава.
Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук-оттам и се отказва от желанието си. В този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата. Например, желанията на човека са резултат на известни природни сили.
към беседата >>
62.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Човек трябва да се издигне над
животинското
в себе си, да се самовъзпитава.
Питам: С какво трябва да се занимава човешкото сърце, когато се изпълни с любов? Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите? ” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота.
Човек трябва да се издигне над
животинското
в себе си, да се самовъзпитава.
Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад.
към беседата >>
Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от
животинското
начало.
Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите? ” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава.
Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от
животинското
начало.
Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор.
към беседата >>
Ако човек даде предимство на
животинското
начало в себе си, на какво ще се превърне той?
” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало.
Ако човек даде предимство на
животинското
начало в себе си, на какво ще се превърне той?
Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм.
към беседата >>
В
животинското
царство зъбите играят роля.
Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното.
В
животинското
царство зъбите играят роля.
Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм. Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото. Съзнателният и разумен човек знае, че не може да направи всичко.
към беседата >>
Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е
животинското
в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото.
Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм.
Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е
животинското
в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото.
Съзнателният и разумен човек знае, че не може да направи всичко. Ако ти си ябълка или круша в моята градина, можеш да направиш само това, което ябълката или крушата е в състояние да направи. Докато е в моята градина, тя зависи напълно от мене. Както животът на клончето зависи от благосъстоянието на цялото дърво, така и животът на човека е в зависимост от благосъстоянието на цялото. Ето защо, частта трябва да се подчинява на цялото.
към беседата >>
Хората, които мислят, че стоят най-високо в стълбата на
животинското
царство, имат особена идея за Бога.
Вие ще се отегчите от любовта на този човек. Красотата на любовта се заключава в това, всички същества да ви обичат, а не само едно. Щастлив е човек, когато обича всичко в света: въздухът, водата, светлината, изворите, растенията, животните, хората. Дето мине, всички го поздравяват, посрещат го като цар. Такова е отношението на всички живи същества към Бога.
Хората, които мислят, че стоят най-високо в стълбата на
животинското
царство, имат особена идея за Бога.
Те гледат на Него като нещо далечно, отвлечено. Бог е близо и далеч – от човека зависи това. Свещено нещо е Бог. Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова велико, свето благоговение на Сина към своя Баща. Ако човек изпитва свещен трепет към слънцето – носител на енергия, колко повече трябва да затрепти цялата му душа към Онзи, Който му е дал живот.
към беседата >>
Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето
естество
.
„Близо е лятото”. По какво ще познаем, че лятото е наближило? – По това, че Божието благословение иде така, както хората го очакват. Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнат да живеят според законите на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Това не значи, че те ще изгубят своята индивидуалност.
Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето
естество
.
Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него. Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги съди. Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата? Ще кажете, че човек има право.
към беседата >>
63.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на
животинското
си
естество
, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества.
Обаче, за постигане на своите желания, разумният човек използува онази енергия, която Природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посели в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества - ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползуват от миналия живот на хората, който те са посели в тяхното съзнание; хората се ползуват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползуват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.
Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на
животинското
си
естество
, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества.
Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си.
към беседата >>
64.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Яденето е чисто
животинско
действие.
Никакъв Бог не е, той е глупав човек. Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в човека, което го отличава от другите същества. Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, както сега се развива, а не както преди хиляди години; нито, както се е развивал у млекопитаещите, птиците, рибите; нито както се е развивал у растенията. Може би, животът в тази далечна епоха, да е бил отличен и за животните, и за растенията, но ако и хората следват този път, той не им отговаря. Мнозина се спират на въпроса, трябва ли да се яде.
Яденето е чисто
животинско
действие.
Онова, което задоволява човека, не е яденето. Че трябва да живееш, за да ядеш, това е човешка мисъл. Човек трябва да знае, защо е нужно да яде. В яденето има два момента: усещането, че си гладен, и усещането, че си задоволил глада си. Като е гладен, човек трябва да знае, какво е гладът.
към беседата >>
Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото
естество
и плодове на
животинското
естество
, на един минал живот, който се преповтаря.
Природата изкоренява користолюбието, както постъпва с растенията. В това отношение, и човек е растение, което се движи. Той е двойно растение. То съдържа две страни – една животинска и една човешка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клоне отиват в главния мозък, и оттам изпращат енергиите си надолу.
Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото
естество
и плодове на
животинското
естество
, на един минал живот, който се преповтаря.
Плодовете на този живот са горчиви. Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на инстинкта за самозапазване. Питам: Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Де са грамадните мамоти? От големите животни засега е останал само слонът, който пред тях е като едно теле.
към беседата >>
Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в
животинско
състояние, под закона на инстинкта за самозапазване.
Той е двойно растение. То съдържа две страни – една животинска и една човешка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клоне отиват в главния мозък, и оттам изпращат енергиите си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря. Плодовете на този живот са горчиви.
Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в
животинско
състояние, под закона на инстинкта за самозапазване.
Питам: Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Де са грамадните мамоти? От големите животни засега е останал само слонът, който пред тях е като едно теле. Един ден и той ще изчезне. Смисълът на живота не е в натрупването, в настояването.
към беседата >>
65.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Когато Божественото Начало се свърже с
животинското
, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение.
Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество.
Когато Божественото Начало се свърже с
животинското
, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение.
Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям.
към беседата >>
Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на
животинското
.
Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение.
Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на
животинското
.
Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. – Да знаеш, как да ядеш, това е изкуство.
към беседата >>
Те трябва да се повдигнат над
животинското
и да тръгнат напред.
Ако можете да обхванете в съзнанието си цялото човечество, с всички хора, с всички Учители, които са слизали на земята, с всички живи същества, едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създал всичко. Мъчно е, сегашните хора да си съставят понятие за Бога. Много естествено. Те не са от онези, които Бог създал по свой образ и подобие. Те са паднала раса и трябва да се върнат назад, отдето се отклонили.
Те трябва да се повдигнат над
животинското
и да тръгнат напред.
Под „животинско състояние" разбирам неразумното начало в човека. Ако това начало не ръководи хората, не бихме могли да си обясним, как е възможно, съвременните културни хора, последователи на Христа, да отворят война в 1914 г. и да застанат едни срещу други. Де остана Христовата любов, за която те говореха и за която проповядваха? Това не бяха езически народи, но християнски, културни народи, които се биха цели четири години.
към беседата >>
Под „
животинско
състояние" разбирам неразумното начало в човека.
Мъчно е, сегашните хора да си съставят понятие за Бога. Много естествено. Те не са от онези, които Бог създал по свой образ и подобие. Те са паднала раса и трябва да се върнат назад, отдето се отклонили. Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред.
Под „
животинско
състояние" разбирам неразумното начало в човека.
Ако това начало не ръководи хората, не бихме могли да си обясним, как е възможно, съвременните културни хора, последователи на Христа, да отворят война в 1914 г. и да застанат едни срещу други. Де остана Христовата любов, за която те говореха и за която проповядваха? Това не бяха езически народи, но християнски, културни народи, които се биха цели четири години. Войната беше така жестока, че не можеха да приберат умрелите си по бойните полета.
към беседата >>
Съзнанието има отношение към
животинското
царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум.
Съзнанието има отношение към
животинското
царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.
Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. Ако познавате тези чувства в животните, ще знаете, как да се справите с тях. Щом минат през вас, ще им дадете нужното място.
към беседата >>
Нима съвременните хора не проявяват някога своето
животинско
естество
?
Даже и змията, колкото и жестока да е, като се свържете с нея, ще видите, колко е привързана тя. И тя може да услужи на онзи, който я обича. Казвате: Змия е това. – Змия е, но и в нея има нещо хубаво. По какво се отличава змията?
Нима съвременните хора не проявяват някога своето
животинско
естество
?
Някога брат на брата може да строши костите. Тогава, каква е разликата между човека и змията? Значи, животинското се крие в изопаченото човешко естество. Следователно, ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си.
към беседата >>
Значи,
животинското
се крие в изопаченото човешко
естество
.
– Змия е, но и в нея има нещо хубаво. По какво се отличава змията? Нима съвременните хора не проявяват някога своето животинско естество? Някога брат на брата може да строши костите. Тогава, каква е разликата между човека и змията?
Значи,
животинското
се крие в изопаченото човешко
естество
.
Следователно, ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. Ти можеш да предизвикаш най-лошите чувства в себе си, както и най-добрите. Новата наука се стреми, именно, към това, във всеки даден случай, човек да предизвика доброто в себе си. За да се предизвика доброто, човек трябва да знае езика на природата.
към беседата >>
66.
Дишането на човека и на животните
,
ООК
, София, 21.1.1931г.,
Всъщност тя изменя ли
естеството
си?
Човек сам създава съдбата си. От него зависи да има добра или лоша съдба. Представете си, че някой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бъде от калай, от мед, от сребро или от злато. Какво печели топката ако е от мед или от калай, а вие кажете, че е от сребро?
Всъщност тя изменя ли
естеството
си?
Тя си остава пак калаена или медна. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек по естество може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали. Какво печели той ако представлява неблагороден метал, а вие му придавате качества на благороден? Не само че нищо не печели, но губи.
към беседата >>
Всеки човек по
естество
може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали.
Топката може да бъде от калай, от мед, от сребро или от злато. Какво печели топката ако е от мед или от калай, а вие кажете, че е от сребро? Всъщност тя изменя ли естеството си? Тя си остава пак калаена или медна. Същото може да се каже и за човека.
Всеки човек по
естество
може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали.
Какво печели той ако представлява неблагороден метал, а вие му придавате качества на благороден? Не само че нищо не печели, но губи. Нещата трябва да се наричат със собствените си имена. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, който да отговаря на действителността. Задачата на всички религии и науки се свежда към това да представят нещата такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
Всъщност какъв е той по
естество
не знаете.
И в двете твърдения има някаква заинтересованост. Следователно, и двете твърдения не са верни. Ако някой човек има да ви дава десет хиляди лева и не ги върне навреме казвате за него, че е лош човек. Ако същият човек ви даде пари на заем без лихва и безсрочно казвате, че е добър. Значи вие се произнасяте за човека, че е добър или лош, според неговите лични отношения към вас.
Всъщност какъв е той по
естество
не знаете.
Хората правят погрешки не само когато се произнасят за своите ближни, но даже когато се произнасят за себе си. За пример, някой човек казва за себе си, че е лош; друг пък казва, че е добър. Кой е този, който се произнася? Сам за себе си нито лошият човек може да каже, че е лош, нито добрият може да каже, че е добър. За себе си човек не може да даде мнение.
към беседата >>
По
естество
топката не е нито бяла, нито черна.
Някой боядисал топката с черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроизвеждате думите му. После той казва, че топката е бяла и вие повтаряте същите думи. Като си давате отчет за нещата можете ли да кажете, че вашите възгледи са. верни? Не са верни възгледите ви.
По
естество
топката не е нито бяла, нито черна.
Всъщност топката е златна. Понеже топката е боядисана с бяла или с черна боя, вие се произнасяте за нея според това, което виждате, а не според нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна. И тъй, когато се произнасяте за човешкия характер, не дръжте исо на думите на този или на онзи, но сами изучавайте нещата, за да бъдат твърденията ви верни. Ако сте хиромант, физиогномист или астролог, трябва да правите верни заключения както за малките прояви на човека, така и за големите.
към беседата >>
Понеже топката е боядисана с бяла или с черна боя, вие се произнасяте за нея според това, което виждате, а не според нейното истинско
естество
.
После той казва, че топката е бяла и вие повтаряте същите думи. Като си давате отчет за нещата можете ли да кажете, че вашите възгледи са. верни? Не са верни възгледите ви. По естество топката не е нито бяла, нито черна. Всъщност топката е златна.
Понеже топката е боядисана с бяла или с черна боя, вие се произнасяте за нея според това, което виждате, а не според нейното истинско
естество
.
Вие не подозирате, че топката е златна. И тъй, когато се произнасяте за човешкия характер, не дръжте исо на думите на този или на онзи, но сами изучавайте нещата, за да бъдат твърденията ви верни. Ако сте хиромант, физиогномист или астролог, трябва да правите верни заключения както за малките прояви на човека, така и за големите. Някои правят верни заключения за малките прояви но дойдат ли до големите, непременно ще сгрешат. Това не е още истинска наука.
към беседата >>
Ако умът е в услуга и на добрия, и на лошия човек, изменя ли се неговото
естество
?
Оттук вадите заключение, че умният човек трябва да бъде добър. Вярно е, че умният трябва да бъде добър и добрият трябва да бъде умен, но и лошият трябва да бъде умен. Следователно, интелигентността е необходим елемент и за добрия, и за лошия човек. Има случаи, когато лошият човек е по-умен от добрия. Обаче и обратното се случва: добрият човек е по-умен от лошия.
Ако умът е в услуга и на добрия, и на лошия човек, изменя ли се неговото
естество
?
Представете си, че със златна лъжица давате пелин на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: изменила ли е свойствата си или не? Пелинът е горчив, детето гърчи лицето си отгорчивина, но лъжицата не изменя свойствата си. Същата лъжица може да даде на детето някакъв сладък сироп без да измени свойствата си. Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично естество.
към беседата >>
Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично
естество
.
Ако умът е в услуга и на добрия, и на лошия човек, изменя ли се неговото естество? Представете си, че със златна лъжица давате пелин на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: изменила ли е свойствата си или не? Пелинът е горчив, детето гърчи лицето си отгорчивина, но лъжицата не изменя свойствата си. Същата лъжица може да даде на детето някакъв сладък сироп без да измени свойствата си.
Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично
естество
.
Лошото или доброто е в съдържанието на лъжицата, а не в самата лъжица. В дадения случай умът, който служи и на добрия, и на лошия човек, става толкова лош или добър, колкото златната лъжица, с която дават на детето горчив пелин и сладък сироп. Ако човек мисли, че естеството му може да се промени от условията, ще излезе, че светът не е устойчив. Всъщност не е така. Хора, общества, народи изчезват, отново се явяват, променят се, но въпреки това в света остава нещо неизменно и абсолютно устойчиво.
към беседата >>
Ако човек мисли, че
естеството
му може да се промени от условията, ще излезе, че светът не е устойчив.
Пелинът е горчив, детето гърчи лицето си отгорчивина, но лъжицата не изменя свойствата си. Същата лъжица може да даде на детето някакъв сладък сироп без да измени свойствата си. Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично естество. Лошото или доброто е в съдържанието на лъжицата, а не в самата лъжица. В дадения случай умът, който служи и на добрия, и на лошия човек, става толкова лош или добър, колкото златната лъжица, с която дават на детето горчив пелин и сладък сироп.
Ако човек мисли, че
естеството
му може да се промени от условията, ще излезе, че светът не е устойчив.
Всъщност не е така. Хора, общества, народи изчезват, отново се явяват, променят се, но въпреки това в света остава нещо неизменно и абсолютно устойчиво. Има нещо в света, което служи на доброто и на злото без да е добро и без да е зло. Щом не е нито добро, нито зло, какво е всъщност? Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях.
към беседата >>
Ако не познава себе си, своето първично
естество
, човек никога не би се освободил от страданията.
Хора, общества, народи изчезват, отново се явяват, променят се, но въпреки това в света остава нещо неизменно и абсолютно устойчиво. Има нещо в света, което служи на доброто и на злото без да е добро и без да е зло. Щом не е нито добро, нито зло, какво е всъщност? Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях. Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота.
Ако не познава себе си, своето първично
естество
, човек никога не би се освободил от страданията.
Като познава естеството си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан. Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър. Обаче тази добрина и лошавина са. прояви на неговото външно естество, а не на неговото вътрешно, неизменно естество. Отивате при един банкер да искате пари на заем.
към беседата >>
Като познава
естеството
си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан.
Има нещо в света, което служи на доброто и на злото без да е добро и без да е зло. Щом не е нито добро, нито зло, какво е всъщност? Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях. Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията.
Като познава
естеството
си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан.
Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър. Обаче тази добрина и лошавина са. прояви на неговото външно естество, а не на неговото вътрешно, неизменно естество. Отивате при един банкер да искате пари на заем. Влизате в кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате в очакване да чуете неговия отговор.
към беседата >>
прояви на неговото външно
естество
, а не на неговото вътрешно, неизменно
естество
.
Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията. Като познава естеството си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан. Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър. Обаче тази добрина и лошавина са.
прояви на неговото външно
естество
, а не на неговото вътрешно, неизменно
естество
.
Отивате при един банкер да искате пари на заем. Влизате в кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате в очакване да чуете неговия отговор. Банкерът става от мястото си с тежест, поглежда към пълната си каса и започва да ви изследва от главата до краката да разбере. към кои хора спадате - към благонадеждните или не. След известно психологическо изследване той ви отговаря също така вежливо: „Господине, готов съм да ви услужа.
към беседата >>
Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа, а после и за 365 деня. След това, ако умножите полученото число по един лев ще видите колко разходи се правят за вас. Най-после направете изчисление да видите колко светлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човека и на животните ще видите,че те се различават по темпа на дишането. Човек диша с един темп, а животните - с друг.
Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла, възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животно. Човек диша по съвършено различен начин от този на животните. Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си.
към беседата >>
Ако човек изпадне в положение да мисли само за себе си, той е дал път на
животинското
в своя живот.
При това правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. Като мисли право, човек се издига над животното и започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни. По това именно се отличава човек от животното, което мисли само за себе си. В това отношение животното е символ на краен егоизъм. Апостол Павел казва: „Ние не живеем за себе си и не умираме за себе си".
Ако човек изпадне в положение да мисли само за себе си, той е дал път на
животинското
в своя живот.
Човек трябва да живее за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време - най-малко половин час. Този човек е господар на тялото си. Той влиза и излиза свободно от него и се разхожда из пространството. Ще дойде ден, когато човек ще може да се разхожда по цялата Слънчева система, да придобива знания за живота на другите планети.
към беседата >>
67.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява
естеството
си.
Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си. Щом оздравее, кротостта му изчезва. Зимно време и змията е кротка.
Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява
естеството
си.
Гладният изтощен вълк е кротък. Като го нахраниш ще видиш неговото естество. И тъй, като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото!
към беседата >>
Като го нахраниш ще видиш неговото
естество
.
И болният е кротък, докато е на леглото си. Щом оздравее, кротостта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладният изтощен вълк е кротък.
Като го нахраниш ще видиш неговото
естество
.
И тъй, като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото! Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание.
към беседата >>
Една трета от човешкото
естество
е материално.
Поддавате ли се на желания, които идат от два свята, вие се товарите повече, отколкото трябва, вследствие на което непременно ще се огънете. Докато се намира в личния живот, човек постоянно се товари. Когато товарът му стане голям, той започва да се огъва. Не е лесно да излезе човек от личния живот и да влезе в духовния. Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината.
Една трета от човешкото
естество
е материално.
Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността.
към беседата >>
Вярно е, че по
естество
човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в природата.
Щом влезе в света на любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с любовта на Бога. Ако не е в съприкосновение с любовта Божия, човек не може да се ползва от живота. При това положение той живее в света на мъчението и, без да иска, проявява своята твърдост и горчивина. Като слушат да се говори за ад и за рай, за положителни и отрицателни прояви на човека, мнозина отричат тия неща и казват, че ад не съществува, зло - също.
Вярно е, че по
естество
човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в природата.
Когато се вкисва, гневи, лъже, човек е проводник на отрицателни сили в природата. В който момент се откаже от лъжата, от гнева, от злото, човек става добър. Значи човек не се ражда нито ангел, нито дявол, но в даден момент, според силите, с които е свързан, може да се прояви като ангел или като дявол. Човек се движи между проявите на ангела и на дявола. Докато е в равновесие той е ангел; щом изгуби равновесието си той става дявол.
към беседата >>
За да не дойде до това положение човек трябва да изучава животните, техния характер и прояви, за да познава
животинското
в себе си и да го възпитава.
Това се отнася до всички хора, напреднали и ненапреднали. Всички хора без изключение трябва да изпълняват волята Божия. Ако изпълняват волята Божия, те ще станат учени, поети, философи. Не я ли изпълняват всеки ден ще губят по малко от това, което им е дадено. Щом губят светлината на живота, те постоянно ще грешат, ще се подхлъзват, докато дойдат до пропастта на живота.
За да не дойде до това положение човек трябва да изучава животните, техния характер и прояви, за да познава
животинското
в себе си и да го възпитава.
Животните са. пособия, книги, по които човек трябва да чете и да се поучава. Като изучавате минералите, растенията и животните, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Бог сам е писал. По този начин ще разберете езика на природата. Всеки минерал, всяко растение и животно са.
към беседата >>
68.
Разумността / Разумното
,
МОК
, София, 30.1.1931г.,
Това е толкова свойствено, то е почти
животинско
състояние.
(втори вариант)
Въобще кои лъжат? Децата лъжат най-много. Следователно ние изваждаме едно заключение. Всичките слабохарактерни хора, които имат детински характер, постоянно лъжат, повечето деца, които са на удоволствието. Значи децата, които са на удоволствието, обичат живота, те обичат лъжата.
Това е толкова свойствено, то е почти
животинско
състояние.
Сега разбира се лъжата, тъй както я разглеждаме, може би в обществения живот има известно ограничение. Ти искаш да се освободиш от тези ограничения. Може да не са законни и за да избегнеш тези ограничения, ти ще се домогнеш до някое изкуство. От друга страна, онзи човек, който много лъже, има интелект, той не е заспал човек, има един буден ум, умен е той. За да го познаеш щом лъже, не можеш да го считаш будала, защото един човек щом не е даровит умствено, той не може да ти каже една лъжа.
към втори вариант >>
А когато една пружина я огънат и тя остане в това положение, тя е загубила своето
естество
.
(втори вариант)
Има едно състояние, един стремеж у хората да се приравнят. Човек трябва да се приравнява, но има една опасност тогава. Да се приравниш, но там да не оставаш в това приравняване. Трябва да мязаш на една пружина, както да я огънеш, надолу или нагоре, но като я пуснеш, тя пак добива своето първоначално положение. Човек трябва да мяза на една пружина, толкова гъвкав трябва да бъде, че щом те пуснат, той пак да добие своето първо положение.
А когато една пружина я огънат и тя остане в това положение, тя е загубила своето
естество
.
Та именно вие не трябва винаги да се приравнявате с условията на живот. Някой казва, трябва да се приравним. Но щом излезнеш из тези условия, веднага в природата съществува един закон: След всяко едно видоизменение, ти трябва да си вземеш своята първа поза. Всяко изменение в природата, щом се измени това положение, веднага ти трябва да подобриш своето естествено положение. Всеки един от вас трябва да знае, че има едно положение, по което природата го знае.
към втори вариант >>
69.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
– Животните се отказаха от
животинското
в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало.
В такъв случай повтаряйте често следните думи: „Вярвам, че живея в Бога и Той – в мене. Вярвам, че животът е разумен и никой не може да ме лиши от благата, които Бог е определил за мене“. Ако някой се осмели да ви отнеме едно от благата, определени за вас, вие ще получите 10 пъти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тях животни, те ги изпъдиха вън от царството си. – Лошо ли направиха?
– Животните се отказаха от
животинското
в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало.
Когато животните изгониха човека от своята среда, последният се повдигна едно стъпало по-високо и стана ангел. Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше естество и да влезете в областта на ангелите. Защо трябва човек да напуска средата на животните? Мнозина са задавали и още задават този въпрос. Казвам: Не питайте защо нещата стават по един или друг начин, но мислете.
към беседата >>
Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше
естество
и да влезете в областта на ангелите.
Ако някой се осмели да ви отнеме едно от благата, определени за вас, вие ще получите 10 пъти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тях животни, те ги изпъдиха вън от царството си. – Лошо ли направиха? – Животните се отказаха от животинското в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало. Когато животните изгониха човека от своята среда, последният се повдигна едно стъпало по-високо и стана ангел.
Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше
естество
и да влезете в областта на ангелите.
Защо трябва човек да напуска средата на животните? Мнозина са задавали и още задават този въпрос. Казвам: Не питайте защо нещата стават по един или друг начин, но мислете. Ако ви дам един пресен, добре опечен и първокачествен хляб, не питайте откъде е взето брашното, кой го е месил и пекал, но отчупете си парченце от него и започнете да ядете. Който мисли много върху хляба, а не го опитва, той ще се лиши от хранителността, която е скрита в него, и сам ще се изложи на страдания.
към беседата >>
70.
Идеалът на човека
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
ако съчетае едно човешко с едно
животинско
желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия.
Ако химикът не вземе предвид тези неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие. В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическо съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. Например, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е.
ако съчетае едно човешко с едно
животинско
желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия.
В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели.
към беседата >>
Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на
животинското
в него.
Например, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си.
Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на
животинското
в него.
Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? – Животът на самоизтребление.
към беседата >>
Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по
естество
.
Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известни процеси, ще излезе оттам съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени поддържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия.
Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по
естество
.
Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по така наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек. Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек.
към беседата >>
ако съчетае едно човѣшко съ едно
животинско
желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия.
(втори вариант)
Въ това отношение и животътъ прѣдставя химическо съединение, образувано отъ много елементи. И ако човѣкъ знае да съчетава елементитѣ въ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение. т. е. ще си създаде правиленъ, хармониченъ животъ. Запримѣръ, ако той съчетае въ себе си едно неестествено желание съ една неестествена мисъль, т. е.
ако съчетае едно човѣшко съ едно
животинско
желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия.
Въ това отношение човѣкъ още не е дошълъ до положението на истинския човѣкъ. Истинскиятъ човѣкъ отсега нататъкъ ще се прояви. Сегашниятъ човѣкъ още не може да се обуздава, той има много животински прояви въ себе си. Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на животинското въ него. Сега, подъ думата „човѣкъ” азъ разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели.
към втори вариант >>
Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на
животинското
въ него.
(втори вариант)
Запримѣръ, ако той съчетае въ себе си едно неестествено желание съ една неестествена мисъль, т. е. ако съчетае едно човѣшко съ едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. Въ това отношение човѣкъ още не е дошълъ до положението на истинския човѣкъ. Истинскиятъ човѣкъ отсега нататъкъ ще се прояви. Сегашниятъ човѣкъ още не може да се обуздава, той има много животински прояви въ себе си.
Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на
животинското
въ него.
Сега, подъ думата „човѣкъ” азъ разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели. Който нѣма този сборъ отъ добродѣтели, той има по-голѣмо или по-малко надмощие на животното въ себе си. Като говоря за животното въ човѣка азъ имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ, лисица, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н. Какъвъ е животътъ между всички тия животни? — Животъ на самоизтрѣбление.
към втори вариант >>
Благодарение на това, хората се изявяватъ лоши; туй показва, че тѣ само по воля сѫ лоши, но не и по
естество
.
(втори вариант)
Старъ човѣкъ може да се постави въ една реторта и слѣдъ като мине прѣзъ извѣстни процеси, ще излѣзе оттамъ съвършено подмладенъ? Човѣкъ може да се подмлади не само по алхимически начинъ, но и чрѣзъ мисъльта си. Много европейски учени подържатъ теорията, че човѣкъ може да се подмлади, да обнови живота си чрѣзъ мисъльта. Свѣтлата мисъль на човѣка създава около него приятна атмосфера, която го прави способенъ да възприема хубавото и красивото отъ живата природа. Нѣма ли свѣтла мисъль, човѣкъ не знае, какъ да постѫпва спрѣмо разумната природа, и по този начинъ се натъква на редъ противорѣчия и нещастия.
Благодарение на това, хората се изявяватъ лоши; туй показва, че тѣ само по воля сѫ лоши, но не и по
естество
.
Често срѣщате хора, които по вѫтрѣшно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняватъ и това, което даже за тѣхъ самитѣ е добро. Съврѣменната култура има за задача да проучи проявата на човѣшката мисъль, да опрѣдѣли понятието човѣкъ. Човѣкъ е съчетание на добродѣтели, но не и на прѣстѫпления. Когато усѣща въ себе си бушуване на нѣщо лошо, това показва, че той се е натъкналъ на нѣкои лоши чърти, наслѣдени отъ редъ поколѣния. И днесъ човѣкъ трѣбва да прави много усилия, да се освободи отъ лошитѣ наслѣдствени чърти, както и отъ нѣкои животински прояви, докато дойде до положението на истински човѣкъ.
към втори вариант >>
71.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Ето защо в
животинското
царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство.
Когато човек живее по човешки, в света на промените, той може в един момент да стане нещастен и в един момент – щастлив. И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва да се имат предвид: първо, човек трябва да бъде силен. Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди човека и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижат изключително за себе си – защо? Защото не бяха разумни; като нямаха Разумност, те използваха Силата неправилно и от Силата създадоха насилието, като поставиха следния закон в царството си: правото е на силния – който е силен, той е на правата страна; който е слаб, той е на кривата страна.
Ето защо в
животинското
царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство.
Същото нещо се забелязва и между хората; оттук може да се извади следното заключение: който живее само за себе си и превръща Силата в насилие, той живее с идеите на животните. Второ, човек трябва да бъде разумен. Човекът беше създаден след животните и като видя, че Силата мина във властта на животните, той взе Разумността за себе си. Животните взеха Силата, но я превърнаха в насилие; хората взеха Разумността, но я превърнаха в лъжа и лицемерие. Те направиха добър избор, но като не можаха да използват Разумността правилно, изопачиха я, вследствие на което и до днес носят лошите последствия на своята неразумност.
към беседата >>
Защото невъзможно е праведният да греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото
естество
.
Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.” Казвам: в света не съществува още закон, по който да съдят праведните; аз наричам праведните хора овце, а грешните – вълци. Следователно за праведните няма закон, а за грешните има; с други думи казано, за праведните има неписани закони, а за грешните има писани закони. Едни от неписаните закони, по които трябва да се ръководят праведните, са следните: те трябва да обичат, да вършат Добро, да се жертват. Обаче няма закон, който да наказва праведния – защо?
Защото невъзможно е праведният да греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото
естество
.
Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави; в този смисъл всичко може да направи овцата, но вълк да изяде – никога! Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за Живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри. Сега, като говоря за избраните, аз предполагам, че те не се обиждат – каквото и да се каже, те не трябва да се обиждат. Въпреки това и те понякога се докачат. Който не е от избраните и върви по закона на животните, той ще каже: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин – било с рогата си, било с копитата си.” Избраният не може да си служи нито с рога, нито с копита, защото между Силата, Разумността и Доброто съществува тясна връзка.
към беседата >>
Сега аз не искам да възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва да свириш добре – това е в
естеството
ти!
Когато той дръпне една линия, която представлява веждите на човека, тази линия трябва да бъде изразителна, да е съгласна с действителността; тоновете на музиканта трябва да бъдат чисти и верни; красивата мома трябва да бъде абсолютно красива във всяко отношение; в речта на красноречивия оратор не трябва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: „Ние трябва да бъдем добри” – това не трябва даже и да се говори, защото ако човек не е добър, той ще бъде лош. Доброто и злото взаимно се изключват – Доброто е абсолютна реалност, върху която всичко може да се гради, злото пък е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумността е градеж, а Силата е придобит резултат. Ако не поставите Доброто за основа, и Разумността не може да се прояви; щом Разумността не се прояви, и Силата не може да дойде.
Сега аз не искам да възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва да свириш добре – това е в
естеството
ти!
” Да свириш добре – това е Свобода; да бъдеш разумен – това е Светлина в Свободата; да бъдеш силен – това значи да бъдеш независим. Човек може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога – Бог е цялото, а хората са части от това цяло. Ако вървим в Божия път, животът ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия път, ние Го отделяме от себе си и живеем откъснати от цялото, следвани от нещастия и страдания. Всеки ден Бог се проявява между хората, но не дава да Го видят – щом направи някакво Добро, Той моментално се скрива и остава човека да се радва, че е получил нещо хубаво, без да знае откъде е дошло. Бог постоянно посещава хората – те се радват; и Бог се радва, като им показва начин, по който и те могат да постъпват.
към беседата >>
Тъй щото
животинското
, човешкото трябва да остане настрана: насилието е
животинско
качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана.
Достатъчно е за момент само да мине Бог покрай хората, за да ги лиши от насилието, от лъжата, от злото, което са техен капитал, помощна сила, с която те работят. Следователно някои хора са нещастни, а други са щастливи – защо? Първата категория хора Бог лишава от възможността да си служат с насилието, лъжата и злото; втората категория хора Бог пък освобождава от тия отрицателни прояви на Живота. Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас, да не ви лиши, но да ви освободи от отрицателното в Живота, за да станете весели, радостни и щастливи. Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто.
Тъй щото
животинското
, човешкото трябва да остане настрана: насилието е
животинско
качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана.
Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.
към беседата >>
72.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Той е най-високото чувство в
животинското
царство.
– Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън. Какво представлява страхът?
Той е най-високото чувство в
животинското
царство.
За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава.
към беседата >>
В
животинското
царство най-умното животно е същевременно най-силно.
– „Слаб съм.“ – Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на 2–3 пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен. Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека.
В
животинското
царство най-умното животно е същевременно най-силно.
Например слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място.
към беседата >>
Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по
естество
са добри, и ще работиш, без да се гневиш.
Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе.
Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по
естество
са добри, и ще работиш, без да се гневиш.
Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва.
към беседата >>
73.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Лошото у хората днес седи в това, че те имат човешки ум, а
животинско
сърне, на което се дължи падането на човечеството.
Казвам: ако искате да бъдете щастливи, да живеете правилно, вие трябва да съедините в себе си хармонията с мелодията, т.е. да направите връзка между сърцето и ума. Животът на сърцето е мелодията, то винаги пее мелодично. Нещастията в света се дължат на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вследствие на това сърцето на съвременните хора е станало на каша.
Лошото у хората днес седи в това, че те имат човешки ум, а
животинско
сърне, на което се дължи падането на човечеството.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще им дам нови". Под каменни сърца се разбират животинските сърца. Под думата „животинско сърце" аз разбирам свещения егоизъм у хората. Когато някой човек иска да го обичат, да го почитат и уважават, да го считат божество, а сам той нищо не дава от себе си, това го определя като човек, който служи на свещения егоизъм. Даде ли две-три хиляди лева, той иска всички вестници да пишат за него.
към беседата >>
Под думата „
животинско
сърце" аз разбирам свещения егоизъм у хората.
Нещастията в света се дължат на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вследствие на това сърцето на съвременните хора е станало на каша. Лошото у хората днес седи в това, че те имат човешки ум, а животинско сърне, на което се дължи падането на човечеството. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще им дам нови". Под каменни сърца се разбират животинските сърца.
Под думата „
животинско
сърце" аз разбирам свещения егоизъм у хората.
Когато някой човек иска да го обичат, да го почитат и уважават, да го считат божество, а сам той нищо не дава от себе си, това го определя като човек, който служи на свещения егоизъм. Даде ли две-три хиляди лева, той иска всички вестници да пишат за него. Ако такъв човек е писател и напише нещо, той носи написаното в джоба си да го чете на близките си - всеки да знае какво е създал. Сега, между вас има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетите, за музикантите, за държавниците мнозина се обиждат. Аз не искам да обиждам никого.
към беседата >>
Той трябва да влезе в дълбочините на своето
естество
, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си.
Всеки даден момент човек е силен в малкото. Силата на човека не седи в неговото величие и големина, да блести като слънце, всички да го виждат. Силата на човека седи в това той да става толкова малък, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза от великия свят, без да го вижда някой. Следователно първото нещо е човек да се занимава с най-малкото, което му е необходимо.
Той трябва да влезе в дълбочините на своето
естество
, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си.
Сърцето, умът, душата и духът са извън човека, а волята му е единствената сила, която прониква в дълбините на живота и го изследва. Волята, тази малка величина, представя човека, изявен на физическия свят. Бог обръща внимание на туй малкото в човека. Човекът не е още нито дух, нито душа. Човек не е още нито ум, нито сърце.
към беседата >>
74.
Син Человечески отхожда
,
НБ
, София, 8.11.1931г.,
Да искаш да бъдеш богат, това е
животинско
състояние; да искаш да бъдеш силен, това е
животинско
състояние.
Съвременните хора изживяват последните етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде след това животинство? " Ще дойде човещината. Животинщината трябва да умре, т.е. да престане да се явява в тази форма, в каквато досега господствува.
Да искаш да бъдеш богат, това е
животинско
състояние; да искаш да бъдеш силен, това е
животинско
състояние.
Тези неща ги преживяваха животните преди хиляди години и създадоха грамадните форми. Те постепенно се стопиха. Всичките мазнини, които животните носеха на гърба си, говорят за техните грамадни богатства. Но те прекараха един голям фалит - настана потопът на Земята, който ги изтреби. И досега още намираме както костите им, така и месата им в друго състояние.
към беседата >>
Значи грехът е съществувал и преди човека, в
животинското
царство.
Култура е само това състояние, което се явява в човешкия дух. Писанието казва, че е вдъхнал Бог в човека дихание и той станал жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и от там е взел човешката душа.
Значи грехът е съществувал и преди човека, в
животинското
царство.
Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: „Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам - според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината.
към беседата >>
И човек по своето
естество
е абсолютно свободен.
Ние ще оставим въпроса за същината на нещата. Едно трябва да се знае: човек е свободен. Човешката свобода седи в това, че злото не се налага. Човек сам доброволно приема доброто и злото. Доброто и злото са две съзнателни сили, които действуват извън човека.
И човек по своето
естество
е абсолютно свободен.
Само така вие ще видите отношението, което съществува между тях. Злото и доброто са две велики, мощни, съзнателни сили в Природата, които творят. Целият космос, както е поставен в материалния свят, е подложен на действието на тези две сили. Тези сили съществуват в една или друга форма, не само в тези форми, които виждате в човека, но тези две сили се заплитат във всички форми, които виждате. Сега аз засягам въпроса другояче.
към беседата >>
По
естество
никой мъж няма желание да направи каква и да е пакост на жената.
И ако вашата жена няма много ангели, и тя ще свърши. Всички тия мъже и жени са синове Божии ~ така трябва да мислите. Мислите ли, че всеки мъж, който се приближава към една жена непременно в неговия ум има някакво престъпление? Не, ни най-малко не е така. Никакво престъпление той няма в ума си, това са чужди мисли, които се натрапват понякога.
По
естество
никой мъж няма желание да направи каква и да е пакост на жената.
Жената го предизвиква за това. Тя, като види някой мъж, уплаши се и казва: „Той непременно ще ми направи някаква пакост," Да, и затова мъжът прави пакости на жената. Същото се отнася и до мъжа; той, като види една жена, казва си: „Тя непременно ще ми направи някаква пакост.” И така става. „Тази жена ще ме съблазни." Значи мъжът е причина да става това нещо. Това е, което аз зная.
към беседата >>
Обаче по
естество
нито жената има желание да прави зло на мъжа, нито мъжът има желание да прави зло на жената.
Жената го предизвиква за това. Тя, като види някой мъж, уплаши се и казва: „Той непременно ще ми направи някаква пакост," Да, и затова мъжът прави пакости на жената. Същото се отнася и до мъжа; той, като види една жена, казва си: „Тя непременно ще ми направи някаква пакост.” И така става. „Тази жена ще ме съблазни." Значи мъжът е причина да става това нещо. Това е, което аз зная.
Обаче по
естество
нито жената има желание да прави зло на мъжа, нито мъжът има желание да прави зло на жената.
Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вътрешно недоверие, което съществува у нас. И затова казвам: щом се приближаваш към един човек, или щом един човек иде насреща ти, ти веднага си помисли, че Бог живее в него. Ако ти не помислиш, че Бог живее в него, той непременно ще извърши някакво престъпление. Във всеки даден случай и ти трябва да мислиш за себе си същото, та като се приближаваш към една сестра, или като видиш една сестра, у теб непременно ще се роди желание да й помогнеш. Такива трябва да бъдат отношенията между хората в бъдещата култура.
към беседата >>
75.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Аз наричам това
животинско
състояние, състояние на мързел.
Когато човек не е разбрал защо умира, той се гърчи. Щом умре, намира, че тази работа не е така страшна, както е мислил. И казва: „Аз се безпокоях и напразно се гърчех," За пример, някого извадят от къщи и той се тегли, не иска да излезе, пък като излезе навън на чист въздух, вижда цветята цъфнали, плодовете узрели и казва: „Не било толкова страшно да се излезе навън." В съвременната философия има тенденция да се представи истината такава, каквато не е. И в религиозните разбирания има същата тенденция.
Аз наричам това
животинско
състояние, състояние на мързел.
Има един свещен мързел. И лъжата има същата подкладка - мързелът е основа на лъжата. Щом човека го мързи, той ще дойде до лъжите. Все таки, когато лъже човек, той трябва да знае от къде се е зародила лъжата. Представете си едно дете, което никога преди не е лъгало.
към беседата >>
Вие ще кажете сега: „Така е, у човека винаги има любопитство, по
естество
човек е любопитен, съмнява се, на което пък се дължи знанието му.
Този Господ, дето казал: „Адам да се занимава със зоология, да изучава животните, а жената с ботаника." Като дошъл до растенията и по-специално до забраненото дърво, Бог разправил на Ева, че плодовете на това дърво, на това растение, съдържат толкова голяма отрова, че няма организъм на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре. След това Господ я завел при Дървото на Живота и казал: „От това дърво ще се храните. То съдържа онези елементи, които вечно продължават живота." Дълго време тя мислила върху това и дошла до една критика в себе си, искала да провери дали думите на Господа са верни или не. Гледала този хубавия плод и си казвала: „Как е възможно този хубавия плод да съдържа качества да разрушава! " Нямала опитност, плашело я нещо.
Вие ще кажете сега: „Така е, у човека винаги има любопитство, по
естество
човек е любопитен, съмнява се, на което пък се дължи знанието му.
Една подбудителна сила го тласка към проучване." Малко ще се спра и тогава ще ви приведа друг един разказ. Явила се една комисия от жени при един старовременен цар, и тогава жените са търсили своите права. Казват: – Искаме да имаме и ние право сами да се управляваме. – Може, може, на драго сърце. Аз отдавна мисля върху туй.
към беседата >>
Отрицателните сили си пробиха път в човешкото
естество
и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент, да спрат това пропукване.
Та казвам сега: и Ева яде от плода, от солената риба яде. После каза: „Чакай да дам и на мъжа си." И двамата ядоха. И какво стана с тях? Изгубиха онзи първоначален живот. И оттам насетне смъртта влезе в живота.
Отрицателните сили си пробиха път в човешкото
естество
и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент, да спрат това пропукване.
И досега не е спряно. Тези сили постоянно текат и разрушават човека, не може да ги спре. Инженерите не могат да турят бент на водопада, не могат да спрат тия сили, и те събарят, събарят... Тази вода е немислимо да се спре. Сега аз искам да ви наведа до онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона.
към беседата >>
76.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Те са от
животинското
царство.
Сега някои ще вземат да казват, че жената била много лоша. Лошите жени не са жени. Според мен няма лоша жена. Тази жена, която е лоша, не е жена. И този мъж, който е лош, и той не е мъж.
Те са от
животинското
царство.
Жената по естество е едно от най-красивите създания, което може да съществува. Жената станала лоша по причина на това, че станала животно, нищо повече. Ние трябва да се откажем от идеята, че сме лоши. Аз съм против това. Не можеш в общия живот да кажеш: лош човек съм аз.
към беседата >>
Жената по
естество
е едно от най-красивите създания, което може да съществува.
Лошите жени не са жени. Според мен няма лоша жена. Тази жена, която е лоша, не е жена. И този мъж, който е лош, и той не е мъж. Те са от животинското царство.
Жената по
естество
е едно от най-красивите създания, което може да съществува.
Жената станала лоша по причина на това, че станала животно, нищо повече. Ние трябва да се откажем от идеята, че сме лоши. Аз съм против това. Не можеш в общия живот да кажеш: лош човек съм аз. Тази дума „лош" да я заменим с друга дума.
към беседата >>
77.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Онези, които се занимават с техниката, знаят устройството на парните котли, на разните динамо-машини и взимат в съображение
естеството
на ония енергии, които ще функционират в тях, и оттам вадят заключение, доколко могат да издържат.
Доброто в света върви по един научен път. Не може да съществува морал вън от геометрията. Следователно, за да се изправи животът на човека, той трябва да приложи навсякъде в живота си правилните геометрични форми. Трябва да знаете, че моралът в живота върви само по известни прави или криви линии, по известни ъгли и т.н. Нарушат ли се тези линии и ъгли, явяват се престъпниците в света.
Онези, които се занимават с техниката, знаят устройството на парните котли, на разните динамо-машини и взимат в съображение
естеството
на ония енергии, които ще функционират в тях, и оттам вадят заключение, доколко могат да издържат.
И ако не дадат съответно противодействие на тези енергии, веднага ще се произведе взрив, експлозия. Ще ви приведа един пример, как новите, модерни лекари обясняват разните болезнени случаи на бодежи и сърдечни припадъци в хората. Когато се яви някакъв сърдечен припадък или някакво пробождане в гръбначния стълб, това е признак на някакво пропукване. Често става събиране на грамадно количество енергии на повърхността на тялото, които едва чакат най-малкото съприкосновение. Това се забелязва особено често, когато се събира голямо количество енергии в атмосферата, което предизвиква бодежи по разните части на тялото.
към беседата >>
Електричеството и магнетизмът са два разумни процеса, две разумни същества, които с енергиите си влияят върху растителното и
животинското
царство, както и върху хората.
Щом се заоблачи, хората казват: пак ще вали, заоблачи се! И са недоволни. Казвам: ако не се заоблачи и не вали, от сушата вие ще умрете. Духането на ветровете се дължи на събирането на електричеството, а влагата е процес на магнетизма. Когато дойдат облаците, това показва, че в природата работят магнетическите сили.
Електричеството и магнетизмът са два разумни процеса, две разумни същества, които с енергиите си влияят върху растителното и
животинското
царство, както и върху хората.
Те наблюдават, каква нужда имат тия живи същества и веднага изменят външните условия, за да подобрят тяхното състояние. Хората, със своята отрицателна мисъл, могат да спрат облаците, могат да изменят посоката им, могат да спрат ветровете, както и изригването на вулканите и по този начин да създадат по-голяма катастрофа за себе си от тази, която природата е определила. Човешката мисъл е затворила вулканите на земята, да не димят, но като се спре тази деятелност, всичката пепел се събира и след сто или двеста години, всичко събрано ще се изхвърли навън изведнъж. И тогава катастрофата е много по-голяма. По-добре е комините на вулканите да бъдат отворени, да не става неестествено подпушване.
към беседата >>
78.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
В света има няколко царства – минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
Трябва да имате предвид, че Давид е бил поет, писал е с вдъхновение. Ще гледате нещата от духовно гледище, а не от сегашно гледище. Светът трябва да се изучава от близката, от видимата му страна. За това, което е далече, можете да имате само догадки и предположения, но близкия свят можете да го проучвате.
В света има няколко царства – минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
Но съществува едно царство, един ред в Природата, на които ние нищо не можем да придадем и нищо не можем да му отнемем. То е един вечен порядък на нещата. Това е една аксиома или едно твърдение. Дали я приемате или не, то е друг въпрос. Това е твърдение за всички откак светът съществува, от памтивека, и не само на земята, но и по всички слънчеви системи.
към беседата >>
Има едно
животинско
царство, което животните създават.
Всички имат едно и също мнение. Ако не вярвате, посетете слънчевата система и като се върнете, ще видите, че моето твърдение е вярно. Това е аксиома. На този ред ние нищо нито предаваме, нито отнемаме. Обаче има един ред, който хората следват, то е човешкото царство.
Има едно
животинско
царство, което животните създават.
Има едно царство, което растенията създават. Туй, което растенията създават ти не можеш да го създадеш. Туй, което животните създават, ти не можеш да го създадеш. Туй, което човек създава, никой друг не може да го създаде. Например посаждаш едно растение, но ти не си го създал, ти само си допринесъл, дал си му едно условие.
към беседата >>
Един вълк можеш да го ограничиш, но това нищо не допринася, с ограничението ти не можеш да поправиш неговото
естество
.
Светът е оправен. Остава едно нещо: хората да се оправят те самите. Защото един закон нищо не допринася, ограничението само ограничава. Да кажем, един престъпник го затварят в затвора, но това нищо не допринася. Една змия може да я ограничат, но това нищо не допринася; един сокол може да го ограничат, но това нищо не допринася; един лъв може да го ограничат, но това нищо не допринася.
Един вълк можеш да го ограничиш, но това нищо не допринася, с ограничението ти не можеш да поправиш неговото
естество
.
С това ни най-малко не разрешаваш въпроса. Има един нов начин за гледане на нещата. Младите имат претенция да разбират живота, да запазят своята младост. Здрав трябва да бъде младият. Старият трябва да запази своето знание; той трябва да се пази да не умира.
към беседата >>
79.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Следователно човек трябва да изучава закона на човешката мисъл тъй както изучава въздуха, неговото
естество
и неговите свойства.
Някой път се чудим, защо хората вървят в този път, а не в друг. Въздухообразните тела отиват нагоре; следователно в морално отношение въздухът може да ни помогне, понеже отива нагоре. Под морален разбираме човек, който се катери по височините. Най-първо чистата мисъл се вижда недостъпна, защото в дадения случай нашата мисъл има характер подобен на въздуха. Мислещите хора са крайно подвижни.
Следователно човек трябва да изучава закона на човешката мисъл тъй както изучава въздуха, неговото
естество
и неговите свойства.
После нашите чувства имат свойствата на течните тела, никакъв морал нямат, те се наклоняват. Нашите постъпки аз ги уподобявам на твърдите тела, те се огъват. Тогава казвам: ако една мисъл не се повдига, ако една мисъл не се наклонява, ако не се огъва, какво има в себе си. Тази мисъл значи няма никакви условия за развиване. За да се развива една мисъл, трябва да й се дадат условия или да се огъва, или да се наклонява, или да се повдига.
към беседата >>
Щом родиш повече от четири деца, ти влизаш в
животинското
царство.
Както прогресираш външно, ако можеш и умствено така да прогресираш да запазиш своето здраве. Всяка една майка не трябва да се спира върху едно само положение, тя трябва да се спира върху всичките положения в света. Една майка може да роди колко деца? Най-много може да роди четири деца. Щом роди повече от четири деца, тя е друга майка.
Щом родиш повече от четири деца, ти влизаш в
животинското
царство.
За Бога, който е толкова велик, казват, че има само един син, не двама синове, философски разсъждавайте. Казвам: в бъдещото семейство ще има само две деца: едно момче и едно момиче. В себе си ще родите една свещена мисъл – мъж и едно свещено чувство – жена. Като родите една свещена мисъл и едно свещено чувство, то е достатъчно. В бъдещата раса мъжът и жената еднакво ще раждат.
към беседата >>
80.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото
животинско
естество
.
Така той ще решава задачите си правилно. Преди години бях в Търново и наблюдавах една схватка между две кучета – едно голямо и едно малко. Кученцето носеше един кокал в устата си. Голямото куче се хвърли върху него, искаше да му вземе кокала. Кученцето излезе много умно: приближи се до голямото куче и започна да се гали около него.
Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото
животинско
естество
.
Няма да се разправяш с него, нито да го убеждаваш, но ще го погалиш малко, да се укроти. После ще му кажеш: Имай търпение, работата ще се нареди добре. Няма защо да мърмориш. Старият човек мърмори и казва: Всички хора са лоши. – Да, но и ти си между тях.
към беседата >>
81.
Като дете
,
НБ
, София, 23.10.1932г.,
Виждате, изгубвате онова благородното, хубавото, остава нещо грубо, с просташко, с
животинско
, няма го туй дете.
Има думи, които поддържат мислите. Та казва сега Христос: „Ако не станете като малките деца.“ Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, той се връща в небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили, те се връщат в небето и остават обикновените.
Виждате, изгубвате онова благородното, хубавото, остава нещо грубо, с просташко, с
животинско
, няма го туй дете.
Някой път този ангел до стари години остава. И у човека някой път този ангел се заменя с плътския човек. Казва: „Да ядем и пием, туй ще ни остане. Именно да ядем и пием, друго няма да ни остане.“ Та сегашният живот има смисъл дотогава, докато този ангел е с тебе.
към беседата >>
Нашето
естество
няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи.
Та казвам, да благодарим за онзи живот, който имаме. Туй, което сега имаме, да го ценим, да не мислим за бъдеще. Бъдещият живот ще зависи от сегашния живот. Сегашният живот ще се подобри. Ние се намираме сега в тия дрипели облечени, но един ден тия дрипели ще се сменят.
Нашето
естество
няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи.
Тогава можем да бъдем по-добри. Някой път може да считаме, че ако не е хубаво, ако е студено, хладно, ако е мълчаливо... При добрия човек ти като седиш, от него лъха нещо, излиза нещо приятно. При лошия човек като си, ти виждаш, че нищо не излиза. Доброто у човека е всякога добро. Затова Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека.“ Има нещо у човека, то е неговата душа, то е неговият дух, който Бог е възлюбил.
към беседата >>
Виждате как се изгубва благородното, хубавото, остава нещо грубо, просташко,
животинско
, няма го онова дете.
(втори вариант)
Има думи, които поддържат мислите. Христос казва: "Ако не станете като малките деца." Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е бил в тях, се връща в небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили в детето, се връщат в небето и остават обикновените души.
Виждате как се изгубва благородното, хубавото, остава нещо грубо, просташко,
животинско
, няма го онова дете.
Някой път този ангел до стари години остава. Но много често този ангел се заменя с плътския човек, който казва: Да ядем и да пием, туй ще ни остане именно да ядем и да пием, друго няма да ни остане. Сегашният живот има смисъл дотогава, докато ангелът е в тебе той ще уреди твоя личен живот и твоето семейство, той ще уреди положението ти за в бъдеще. Ги ще бъдеш член на това велико царство, което сега съществува. Един ден на земята ще бъдеш забравен.
към втори вариант >>
Нашето
естество
няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за в бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи.
(втори вариант)
Да благодарим за онзи живот, който имаме. Туй, което сега имаме, да го ценим, да не мислим за в бъдеще. Бъдещият живот ще зависи от сегашния. Сегашният живот ще се подобри. Ние се намираме сега облечени в тия дрипи, но един ден тия дрипи ще се сменят.
Нашето
естество
няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за в бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи.
Тогава ще станем по-добри. При по-добрия човек като седиш, усещаш, че от него лъха нещо приятно. При лошия човек като си, ти виждаш, че нищо не излиза. Доброто у човека е всякога добро. Затова Писанието казва: "Възлюбил си истината в човека." Има нещо у човека, то е неговата душа, то е неговият дух, които Бог е възлюбил.
към втори вариант >>
82.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова
животинско
състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим.
Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното. Запример колко пъти у вас, които принадлежите на бялата раса, се зараждат лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някъде в България, какво лошо чувство се зараждало в нея, което я поставяло на положението на животно. „Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах.
Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова
животинско
състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим.
Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим. Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях.
към беседата >>
Тези явления са от
естество
много по-високо от това, което ние съзнаваме.
Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви.
Тези явления са от
естество
много по-високо от това, което ние съзнаваме.
В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване.
към беседата >>
83.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
И най-хубавото
животинско
ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека.
Ти ще бъдеш животно. Очите, ушите, носът, устата коренно се различават човешките от животинските. По това се отличава човекът от животните. Тъй щото, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното. Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното пред него то е гениално.
И най-хубавото
животинско
ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека.
И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно. И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на разкаяние. Той си казва: „Това нещо няма да го правя повече.“ Докато у животното това състояние не дохожда. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата.
към беседата >>
Особено ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото
естество
.
Той си казва: „Това нещо няма да го правя повече.“ Докато у животното това състояние не дохожда. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата. В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи.
Особено ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото
естество
.
Има известни думи, които, ако човек постоянно повтаря в себе си, той може да си повлияе. Сила е човешката реч. Направете следния прост опит. Ако вие сте слаби, помолете няколко ваши приятели или познати, или някой лекар, на които да можете да платите нещо, често да ви повтарят, че стомашната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че дихателната ви система е здрава и ще видите, че в продължение на 20–30 дена вие ще бъдете почти здрави, а може и съвършено здрави. Ако пък се намерят 20–30 души да ви говорят в този ободрителен смисъл, вие ще можете още по-скоро да се подобрите.
към беседата >>
И най-хубавото
животинско
ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш животно. Човешките очи, уши, нос, уста коренно се различават от животинските. По това се отличава човекът от животните. Тъй че, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното. Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното, пред него то е идеално.
И най-хубавото
животинско
ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека.
И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно. И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на разкаяние. Той си казва: Това нещо няма да го правя повече. Когато у животното това състояние не идва. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление.
към втори вариант >>
Особено, ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото
естество
.
(втори вариант)
Той си казва: Това нещо няма да го правя повече. Когато у животното това състояние не идва. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи.
Особено, ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото
естество
.
Има известни думи, които ако човек постоянно повтаря в себе си, той може да си повлияе. Сила е човешката реч. направете следния прост опит: Ако вие сте слаби, помолете няколко ваши приятели или познати или някой лекар, на които можете да платите нещо, често да ви повтарят, че стомаидната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че дихателната ви система е здрава и ще видите, че в продължение на 20-30 дена, вие ще бъдете почти здрави, а може да станете и съвършено здрави. Ако пък се намерят 20-30 души да ви говорят в този ободрителен смисъл. Вие ще можеше по-скоро да се подобрите.
към втори вариант >>
НАГОРЕ